— А защо вълкът говореше? — попита недоверчивият Ромка.
— Изобщо не е говорил. — отряза магьосницата-ботаник. — Той лаеше, а на вас ви се е сторило, че е говорил. Нали?
Ксюша помисли и реши, че всъщност така си беше.
— Ще ви изпратя до края на гората. — каза жената. — Оттам се вижда селото. И повече да не ходите в гората, че вълците ще ви изядат!
Ромка помисли и й предложи да помогне в събирането на билки. А за да не ги закачат вълците, ще трябва да му даде специалната билка срещу вълци. И, за всеки случай, срещу мечки. А може и за лъвове, защото гората тук е съвсем като в Африка.
— Никакви билки! — каза строго жената. — Това са редки билки, в Червената Книга са вписани. Не се късат току-така.
— Аз знам какво е Червената Книга. — зарадва се Ромка. — А кажете, моля ви…
Жената погледна часовника и поклати глава. Възпитаната Ксюша веднага каза, че е време да тръгват.
За „из път“ децата получиха по парченце медна пита. Жената ги изпрати до края на гората — оказа се съвсем наблизо, сякаш пътечките сами бягаха под краката.
— И повече да не сте стъпили в гората! — настоятелно повтори жената. — Ако ме няма наблизо, ще ви изяде вълка.
Докато слизаха към селото, децата няколко пъти поглеждаха назад.
Отначало жената стоеше и гледаше след тях. А после изчезна.
— Все пак тя е вещица, нали, Ксюха? — попита Ромка.
— Тя е ботаник! — застъпи се за жената Ксюха. И се учуди: — Ти вече не заекваш!
— За-за-заеквам! — започна да се лигави Ромка. — Аз и преди не заеквах, просто се шегувах!
Глава 1
И кой е казал, че прясно издоеното мляко е вкусно?
Сигурно това идва още от първи клас. От някоя „Родна реч“, където е написано за вкусното-превкусно прясно издоено мляко. И наивните градски деца вярват.
Всъщност вкуса на това мляко е доста своеобразен. Виж, като постои един ден в мазето, да изстине — това е съвсем друга работа. Тогава го пият дори онези нещастници, които са лишени от необходимите храносмилателни ферменти. А те, между другото, не са никак малко. От гледна точка на майката природа възрастният човек не трябва да пие мляко, млякото е необходимо на децата…
Но хората рядко се вслушват в мнението на природата.
Още повече — Различните.
Аз се присегнах към каната и си налях още една чаша. Хладничко, пенливо… защо пяната от варенето е толкова противна, а в домашното мляко тя е най-вкусната част? Отпих голяма глътка. Стига, трябва да оставя за Светла и Надечка. В цялото село — и то не малко село, петдесет къщи, — само една крава! Добре, че има поне една… И имам силното подозрение, че великолепния млеконадой от безродната крава се дължи на Светлана. Напразно се гордее „леля Саша“ — четирийсетгодишна руска старица, стопанката на кравата Райка, шопара Борка, козела Миша и дребни безименни кокошки. Просто Светлана иска дъщеря й да пие истинско мляко. И ето че кравата я подминават всички неприятности. Ако ще леля Саша и с трици да я храни — нищо нямаше да се промени!
Не, все пак истинското мляко е хубаво нещо. Нека героите от рекламите да пристигат в селото с пакети мляко и с блеснали погледи да повтарят „истинско“! Те — може. За това им плащат. А и на селяните, отдавна и надеждно отучени да се грижат за всякакви животни, им е по-лесно. Може да ругаят демократите и „онези от града“, но не и да пасат крави.
Оставих празната чаша и се отпуснах на опънатият между дърветата хамак. Ама че буржоа, от гледна точка на местните жители. Пристигна с луксозна кола, донесе вносни продукти на жена си, по цял ден лежи в хамака… А тук, разбираш ли, народа по цял ден обикаля, няма с какво да излекува махмурлука…
— Здравейте, Антон Сергеевич. — сякаш прочел мислите ми, ме поздрави през оградата местния алкохолик, Колян. И как ли е успял да ми запомни името? — Добре ли пътувахте?
— Здравей, Коля. — небрежно го приветствах аз, без дори да направя опит да се измъкна от хамака. Все едно няма да го оцени. Не за това е дошъл. — Благодаря, всичко е наред.
— Нямате ли нужда от помощ, по градината или нещо друго… — безнадеждно попита Коля. — Дай, викам си, да ида, да попитам…
Аз затворих очи — през клепачите кърваво светеше клонящото към залез слънце.
Нищо не мога да направя. Нищичко. Достатъчно беше вмешателство от шесто-седмо ниво, и у бедния Коля щеше да изчезне зависимостта му от алкохола, да му мине цирозата и да се появи желание да работи, а не да пие водка и да бие жена си.
И аз дори мога, въпреки всички Договори, тихомълком да извърша същото това вмешателство. Леко движение с ръката…