А това е невъзможно!
Нали, Хесер?
— Удивителни книги. — казах аз.
— Това са ботанически книги, нали? — попита Оксана.
— Аха. — съгласих се аз. — Като каталози. „Алиада Ансанта“ — как да търсиш разни билки… е, и така нататък. Благодаря ти, Ксюша.
Интересни неща стават в нашата гора! Съвсем близо до Москва седи в гората… каква ти гора, в горичката, могъща вещица с библиотека от най-редките книги по Тъмно дело. От време на време спасява деца от идиоти-върколаци. Много й благодаря! Само че такива книги трябва да се водят на специален отчет — в двата Патрула и Инквизицията. Защото в тях има чудовищна, опасна сила.
— Имаш един шоколад от мен. — казах аз на Оксана. — Много добре разказа всичко.
Оксана не започна да кокетничи, каза само „благодаря“. И като че ли съвсем загуби интерес към разговора.
Явно защото е по-голяма, вещицата й е промила мозъка по-добре. Само че за книгите, видени от момичето, е забравила.
И това малко успокояваше.
Глава 2
Хесер ме слушаше много внимателно. Само на два пъти зададе уточняващи въпроси, а после само мълчеше, въздишаше и пухтеше. Аз се проснах на хамака с телефона в ръка и подробно разказах всичко… само за книгата „Фуаран“, която притежава вещицата, премълчах.
— Добра работа, Антоне. — реши накрая Хесер. — Юнак. Не се отпускаш.
— Какво да правя? — попитах аз.
— Трябва да намерим вещицата. — каза Хесер. — Нищо лошо не е направила, но е длъжна да се регистрира. Е… обичайната процедура, ти си знаеш.
— Върколаците? — уточних аз.
— Най-вероятно са някакви московски гастрольори. — сухо изкоментира Хесер. — Ще наредя да проверят всички върколаци, които имат повече от три деца-върколаци.
— Вълчетата са били само три. — напомних аз.
— Върколакът може да е извел на лов само най-големите. — обясни Хесер. — Обикновено имат големи семейства… Има ли някакви подозрителни чужди хора в селото? Някой възрастен с три или повече деца?
— Не. — със съжаление отвърнах аз. — И ние със Светла веднага си помислихме… Само Ана Викторовна пристигна с две деца, всички останали са или без деца, или с едно. В страната има криза в раждаемостта…
— Наслушал съм се за демографската ситуация, благодаря ти много. — насмешливо ме прекъсна Хесер. — А какво е положението с местните?
— Има големи семейства, но Светлана добре познава всички местни. Всичко е чисто, обикновени хора.
— Значи, приходящи. — реши Хесер. — Доколкото разбрах, в селото не са изчезвали хора. А има ли наблизо някакъв пансион, или почивна станция?
— Има. — отрапортувах аз. — На около пет километра на другия бряг на реката има пионерски лагер. Е, или както там сега ги наричат… Вече проверих — всичко е наред, децата са в наличност. А и няма да ги пуснат от другата страна на реката — това е военизиран лагер, всичко е много строго. Отбой, ставане, пет минути за обличане. Не се притеснявайте.
Хесер недоволно изръмжа. Попита:
— Имаш ли нужда от помощ?
Аз се замислих. Това беше най-важният въпрос, на който още не можех да намеря отговор.
— Не зная. Вещицата явно е по-силна от мен. Но аз няма да ходя да я убивам… тя ще почувства това.
Накъде далеч-далеч, в Москва, Хесер потъна в размисъл. После каза:
— Нека Светлана да провери вероятностните линии. Ако опасността е малка… какво пък, опитай се да се справиш сам. Ако е повече от десет-дванайсет процента… тогава… — той се поколеба, но завърши доста бодро: — тогава ще дойдат Иля и Семьон. Или Данила и Фарид. Трима ще се справите.
Аз се усмихнах. За друго си мислиш, Хесер. За съвсем друго. Надяваш се, че при беда Светлана ще ми помага. А после, току-виж, се върнала в Нощния Патрул…
— Освен това имаш и Светлана. — завърши Хесер. — Сам разбираш всичко. Така че работи и докладвай периодично.
— Слушам, мой генерале. — изтърсих аз. Нещо с твърде командирски глас ми нареди да докладвам…
— Според военните чинове, подполковник, — незабавно ме сряза Хесер, — моето звание би било не по-ниско от генералисимус. Това е всичко, действай.
Прибирайки телефона, за минутка се отдадох на класификацията по степените на силата в съответствие на армейските звания. Седма степан — редник… шеста — сержант… пета — лейтенант… четвърта — капитан… трета — майор… втора — подполковник… първа — полковник.
Е, да — ако не внасяме излишни същности като делим званията на младши и старши, то аз ще съм подполковник. А генерал ще е обикновен маг извън категориите.
Но Хесер не е обикновен маг!
Дворната врата хлопна, влезе Людмила Ивановна. Моята тъща. А около нея неуморно обикаляше Надюшка. Едва влязла в градината, тя с писък се хвърли към хамака.