Глава 3
Арина седеше на стола, скромно положила ръце на коленете си. Тя повече не се усмихваше — и въобще беше самото послушание.
— Нататък ще минем ли без фокуси? — полюбопитствах аз, излизайки в реалният свят. Гърбът ми беше мокър, а краката ми трепереха.
— Може ли да остана в този облик, патрулен? — тихо попита Арина.
— Защо? — не се удържах аз от малко отмъщение. — Вече ви видях каква сте наистина.
— Кой ще каже какво е истинско на този свят? — замислено каза Арина. — Зависи откъде го погледнеш… Смятайте молбата ми за женско кокетство, Светъл.
— И опитът да ме прелъстите също ли беше кокетство?
Арина ме стрелна с очи. Предизвикателно каза:
— Да! Разбирам, че сумрачният ми облик… но тук и сега аз съм такава! И нищо човешко не ми е чуждо. В това число и желанието да се харесам.
— Добре, стойте си такава. — измърморих аз. — Няма да твърдя, че мечтая за повторение на шоуто… Махнете илюзията от магическите предмети!
— Както кажете, Светъл. — Арина прокара длан по косата, поправяйки прическата си.
И къщичката леко се промени.
Вместо чайник на масата се оказа малка брезова бъчвичка. От нея се вдигаше пара. Между другото, телевизорът остана — но щепселът вече не отиваше до несъществуващия контакт, а беше забит в голям червен домат.
— Оригинално. — кимайки към телевизора, отбелязах аз. — И често ли се налага да сменяте зеленчуците?
— Доматите — всеки ден. — сви рамене вещицата. — Една зелка работи два-три дена.
Никога не ми се бе случвало да видя толкова оригинален способ за получаване на електричество. Не, на теория е възможно… но на практика…
Впрочем, най-много ме интересуваше шкафът с книгите. Аз се приближих го него и извадих първият попаднал ми под ръка том — тънък, с мека подвързия.
„Глог — практическо въведение в домашната магия“.
Книгата беше отпечатана на нещо като ротативка. Издадена преди една година. Дори беше посочен тиражът — 200 броя. И ISBN си имаше! Само печатницата ми беше непозната, ООО „ТО“.
— Наистина ботаника… Нима печатате книгите си в печатници? — възхитих се аз.
— Случва се. — скромно каза вещицата. — Няма на ръка да ги преписваме, я…
— На ръка — това още не е нищо. — отбелязах аз. — Случва се и с кръв да пишат…
И измъкнах от шкафа „Кассагар Гарсарра“
— Със собствената си кръв, забележете. — сухо каза Арина. — Никакви гадости!
— Тази книга сама по себе си е гадост. — отбелязах аз.
— Чак пък, чак пък…
— „Насъскване на хората един срещу друг без излишни усилия…“
— Какво се опитвате да ми припишете? — вече раздразнено попита Арина. — Това са… академически издания. Антиквариат. Никого не съм насъсквала.
— Нима? — прелиствайки книгата, попитах аз. — „Успокояване на бъбречни болки, разнасяне на водни натрупвания…“ Да допуснем…
— Нали няма да обвините човек, който чете Де Сад, че смята да измъчва някого? — заяде се Арина. — Това е нашата история. Различни заклинания. Без разделяне на деструктивни и позитивни.
Аз изхъмках. Общо взето, тя беше права. Това, че тук са събрани най-различни магически рецепти, изобщо не е престъпление. Освен това… ето „Как да премахнем болката на родилката без да повредим детето“. Впрочем, до него стоеше „Премахване на плода без да повредим родилката“ и „Премахване на плода заедно с родилката“.
Всичко бе както е обичайно за Тъмните.
Но въпреки тези вредни рецепти и скорошният й опит да ме прелъсти, нещо в Арина предизвикваше симпатия. На първо място — това, как беше постъпила с децата. Каквото и да говорим, една стара умна вещица би им намерила всякакви ужасни приложения. Освен това… освен това в нея имаше нещо тъжно и самотно — независимо от цялата й сила, независимо от ценната й библиотека и привлекателния човешки облик.
— В какво съм се провинила? — заядливо попита Арина? — Е, стига протака, чароплете!
— Имате ли регистрация? — попитах аз.
— ’Що, да не съм вампирка или върколак? — отвърна с въпрос Арина. — Щампа решил да ми слага… ама че го измисли…
— Никой не говори за печат. — успокоих я аз. — Въпросът е там, че всички магове от първо и по-горно ниво са длъжни да съобщават в съответния регионален център за своето местожителство. За да не бъде сметнато преместването има за враждебни действия…
— Аз не съм вълшебница, аз съм магьосница!
— Маговете и приравнените към тях по сила Различни… — уморено повторих аз. — Вие се намирате на територията на Московският Патрул. Бяхте длъжна да ни уведомите.
— По-рано не беше така. — промърмори вещицата. — Чароплетите-първаци си разправяха един за друг, вампирите и върколаците ги водеха на отчет… а нас никой не ни закачаше.