Аз погледнах надписа на корицата — „Фуаран — измислица или истина?“ Думата „Фуаран“ беше напечатана с големи букви, останалото — с дребен шрифт.
Погледнах ръба.
Ами да. Малките букви се бяха изтъркали и изронили.
— Рядка книга. — призна Арина. — Отпечатана в тринайсет екземпляра, в Санкт-Петербург, през тринайсета година, в печатницата на Негово Императорско Величество. Печатаха я, както се изисква, нощем, в новолуние. Не знам колко такива са оцелели…
Можеше ли малкото наплашено момиче да забележи само думата, напечатана с големи букви? Като нищо!
— Какво ще се случи сега с мен? — тъжно попита Арина. — Какви са ми правата?
Аз въздъхнах и седнах до масата, прелиствайки неистинския „Фуаран“. Интересна книга, няма спор…
— Нищо няма да ви се случи. — признах аз. — Помогнали сте на децата. Нощният Патрул ви е признателен за това.
— Защо да вредим напразно на хората… — промърмори вещицата. — така само си вредим…
— Отчитайки този факт, а така също особеностите на вашия живот… — аз се порових в паметта си, припомняйки си параграфи, препратки и забележки. — Отчитайки всичко това, няма да има наказание. Само още един въпрос… какво е вашето ниво на Силата?
— Написала съм — „не знам“. — спокойно отвърна Арина. — Нима можеш да го измериш?
— Поне приблизително?
— Като лягах да спя, бях на първо ниво. — не без гордост си призна вещицата. — А сега явно съм излязла извън категориите.
Точно така. Затова не успях да прозря илюзиите й.
— Възнамерявате ли да работите в Дневния Патрул?
— Как пък не! — възмути се Арина. — Още повече че сега Завулон е главния, нали така?
— Завулон. — потвърдих аз. — А защо се учудвате? Нима го смятате за недостатъчно силен?
— Силата винаги му е стигала. — намръщи се Арина. — Само че твърде лесно предава своите. Приятелките… с нито една не е изкарал повече от десет години, винаги нещо им се случваше… но въпреки това младите глупачки пак скачаха в леглото му. А как мрази украинците и латвийците! Ако трябва да се свърши някаква мръсна работа — примамва група от Украйна и гребе жарта с чужди ръце. Ако трябва да се подстави някой под ударите — първия кандидат ще е от Литва… Мислех, че с такова поведение няма да се удържи на поста си. — Арина изведнъж се усмихна. — Не, явно се е изхитрил да избягва ударите. Юнак!
— Да… — кисело казах аз. — Какво пък, ако не възнамерявате да работите в структурите на Дневния Патрул, а продължавате да водите светски живот, ще получите право на определени магически действия… за лични цели. За една година — дванайсет действия от седмо ниво, шест от шесто, три от пето и едно от четвърто ниво. Веднъж на две години — действие от трето ниво. Веднъж на четири години — действие от второ ниво.
Аз замълчах.
Арина се поинтересува:
— А действия от първо ниво?
— Максимално разрешената сила за Различните, които не са на служба, е ограничена до предишното им ниво. — ехидно отбелязах аз. — Ако се подложите на изследване и се регистрирате като вещица извън категориите, веднъж на шестнайсет години ще получавате право на магия от първо ниво. Съгласувана с Патрулите и Инквизицията, разбира се. Магията от първо ниво е твърде сериозно нещо.
Вещицата се ухили. Странна беше тази усмивка — съвсем старческа и неприятна, върху красивото младо лице…
— Някак ще мина и без първо ниво. Доколкото разбирам, ограниченията се отнасят само за магията, насочена към хората?
— Към хората и Различните. — потвърдих аз. — Със себе си и с неодушевените предмети можете да правите каквото си искате.
— И на това благодаря. — съгласи се Арина. — Какво пък, извинявай, Светъл, че се опитах да те объркам. Ти явно си готин. Почти като нас.
От този съмнителен комплимент ме побиха тръпки.
— Още един въпрос. — казах аз. — Кои бяха онези върколаци?
Арина помълча. После попита:
— Какво, да не би законът вече да е отменен?
— Кой закон? — опитах се да се направя на глупак аз.
— Стария закон. Тъмния не е длъжен да издава Тъмен, Светлия — Светъл…
— Има такъв закон. — признах аз.
— Ами тогава сам си лови върколаците. Нищо че са глупаци, нищо че са кръвожадни — само че няма аз да ги издавам.
Това беше казано твърдо и уверено. И нямаше с какво да й окажа натиск. Та тя не е помагала на върколаците, точно обратното.
— Магическите действия по мой адрес… — аз помислих. — Какво пък. Прощавам ви ги.
— Просто така? — уточни вещицата.
— Просто така. Приятно ми е, че устоях.