Не събудих никого, а тихо се порових из кухнята, отчупих си две парчета франзела и намерих найлоново пакетче с нарязан салам. Налях си домашен квас в една голяма чаша и с всичките тези придобивки излязох навън.
Вече се съмваше, но селцето беше тихо. Никой не бързаше за сутрешното доене — краварникът пустееше вече пета година. Изобщо никой за никъде не бързаше…
Аз въздъхнах и седнах на тревата под отдавна подивялата и неплодоносна ябълка. Изядох огромният сандвич, пийнах квас. И, за да ми е съвсем комфортно, измъкнах от стаята книгата за книгата „Фуаран“ — с магия, през прозореца. Надявам се че тъщата спи и няма да забележи левитиращият предмет…
Започнах втория сандвич и се потопих в четивото си.
И, да ви кажа, беше много интересно!
По времето, когато са писали книгата, още не е имало умни думички — никакви „гени“, „мутации“ и други биологически мъдрости, с които се опитваме да обясняваме природата на Различните. Затова колективът от вещици, работещ над книгата — авторите бяха пет, изброени само по име — използваха думи като „сродство към магия“, „изменение на природата“ и други подобни. Между другото, сред авторите беше и Арина, което вещицата скромно премълча вчера!
Отначало учените вещици дълго разсъждаваха за самата природа на Различните. Изводът им беше такъв — във всеки човек има „сродство към магията“. Нивото на това „сродство“ е различно за всеки човек. За отправна точка може да се вземе природното ниво на магията, разпръсната из целия свят. Ако „сродството“ у човек е по-силно от световното ниво, то той ще бъде най-обикновен човек! Няма да може да влиза в Сумрака, и само рядко, поради някакви колебания в природното ниво на магията, ще чувства нещо странно. Ако у човека „сродството“ е по-слабо, отколкото в окръжаващият го свят, то той ще може да ползва Сумрака!
Това звучеше някак много странно. Винаги съм си мислел, че Различните са хора със силно развити магически способности. А тук се озвучаваше точно обратната гледна точка. Впрочем, като нагледен пример се даваше следната забавна аналогия: да допуснем, че в целия свят температурата е 36 градуса и половина. Тогава повечето хора, имайки по-висока температура на тялото, ще отдават своята топлина навън, ще „топлят природата“. А онези малцина, които по някаква причина имат температура под 36.5, ще получават топлина. И, след като към тях приижда постоянен приток на Сила, ще могат да използват тази сила, докато далеч по-топлите хора безцелно ще „топлят природата“.
Интересна теория. Чел съм няколко версии за нашия произход и за разликите ни от хората. Но на такава още не бях попадал. Имаше нещо обидно в нея…
Впрочем, каква е разликата! Нищо не се променя! Има хора, има и Различни…
Продължих да чета нататък.
Втората глава беше посветена на разликите между „маговете и вълшебниците“ и „вещиците и магьосниците“. Излиза, че по онова време с думата „магьосник“ са наричали не Тъмните магове, а просто „вещици от мъжки пол“. Различни, склонни към използване на артефакти. Статията беше интересна и ми се стори, че именно Арина я е писала. Свеждаше се до това, че на практика няма никаква разлика. Вълшебницата оперира непосредствено със Сумрака, теглейки Сила от него и извършвайки едни или други магически действия. А вещицата първо създава някаква „чудесия“, акумулираща Силата на сумрака и способна да работи самостоятелно доста дълго време. Преимуществото на вълшебниците и маговете — не са им нужни никакви приспособления, пръстени, книги и амулети. Преимуществото на вещиците и магьосниците — създавайки удачен артефакт, те могат да натрупат в него много голям запас от Сила, която е твърде трудно да изтеглиш наведнъж от Сумрака. Извода се налагаше от само себе си и Арина го беше озвучила: разумният маг няма да пренебрегва артефактите, а умният магьосник ще се постарае да се научи да работи директно със Сумрака. Според автора „след стотина години ще видим как и най-великите и капризни магове не се гнусят да използват амулети, а дори най-ортодоксалните вещици няма да се страхуват да влязат в Сумрака“.
Какво пък, тази прогноза се е сбъднала стопроцентово. Повечето от сътрудниците в Нощния Патрул са магове. Но постоянно използваме артефакти…
Аз отскочих до кухнята, направих си още два сандвича и си налях квас. Погледнах часовника — шест сутринта. Някъде се разлаяха кучета, но селото още спеше.
Третата глава разглеждаше различните опити на Различните да превърнат човек в Различен — обикновено за подобни действия Различните са били подтиквани от любов или корист — а така също и опитите на хората, узнали по един или друг начин истината, да станат Различни.