Но зад гърба му стоеше Инквизицията. А в такава ситуация не се налага да разчиташ на помощта на „своя“ Патрул.
— Вече ще смятаме, че сте получили повиквателната. — продължи Едгар. — Възложено ми е да проведа предварителен разговор с вас преди приемане на окончателни решения… и така…
Той извади още един лист. Погледна в него и попита:
— През март хиляда деветстотин трийсет и първа година сте работили в Първи Московски Хлебокомбинат, така ли е?
— Работих. — кимна Арина.
— С каква цел?
Арина ме погледна.
— Той е в течение. — каза Едгар. — Отговорете.
— Към мен се обърнаха ръководствата на Нощния и Дневния Патрул на Москва. — с въздишка каза Арина. — Различните искаха да проверят как ще се държат хора, които живеят в строго съответствие с комунистическите идеали. Понеже и двата Патрула искаха едно и също нещо, а Инквизицията подкрепи тяхната молба, аз се съгласих. Никога не съм обичала градовете, там винаги…
— Не се отклонявайте. — помоли Едгар.
— Изпълних заданието. — приключи изведнъж Арина. — Сварих отварата и в продължение на две седмици тя се добавяше в хляба. Край! Получих благодарности от Патрулите, напуснах хлебозавода, върнах се у дома. А тук чекистите съвсем…
— За вашите сложни отношения с държавната безопасност можете да напишете мемоари! — внезапно изръмжа Едгар. — Мен ме интересува защо сте нарушили рецептата!
Арина бавно се надигна. Очите й светеха гневно, гласът й загърмя, сякаш пред нас стоеше не жена, а самката на Кинг-Конг:
— Запомнете, млади човече! Арина никога не е грешала в рецептите! Никога!
Това не направи никакво впечатление на Едгар:
— Не съм казвал, че сте сгрешили. Вие съзнателно сте нарушили рецептата. И в резултат… — той направи пауза.
— Какво „в резултат“? — възмути се Арина. — Готовата отвара беше проверена! Ефектът беше точно такъв, какъвто се искаше!
— В резултат на това отварата е подействала мигновено. — каза Едгар. — Нощният Патрул никога не е бил сборище на глупаци-идеалисти. Светлите са разбирали, че всичките десет хиляди човека ще бъдат обречени, ако мигновено преминат към комунистическия морал. Отварата е трябвало да сработи постепенно, така че реморализацията да достигне пълната си сила след десет години, в есента на четирийсет и първа.
— Ами да. — разсъдливо каза Арина. — Така и беше направено.
— Отварата е сработила на практика моментално. — каза Едгар. — Не можахме веднага да разберем какво става, но след една година броят на хората беше намалял наполовина. До четирийсет и първа година оживяха по-малко от сто човека. Онези, които успяха да преодолеят реморализацията… проявявайки морална гъвкавост.
— Ох, лоша работа. — плесна с ръце Арина. — Ой, напразно, жалко за хорицата… — Тя седна. Хвърли кос поглед към мен. Попита: — Какво, Светли… и ти ли смяташ, че съм работила за Тъмните?
Ако лъжеше, то лъжеше много убедително. Аз свих рамене.
— Всичко беше направено какво трябва. — упорито каза Арина. — Основните съставки бяха смесени с брашното, а знаете ли колко е трудно през онези години да се занимаваш с вредителство? За забавител на отварата се използваше обикновена захар… — Тя изведнъж плесна с ръце. Тържествуващо погледна към Едгар: — Ето каква била работата! Бяха гладни години, работничките в хлебозавода крадяха захарчица… И затова е сработило предварително.
— Интересна версия. — каза Едгар, прелиствайки книжата си.
— Аз не съм виновна за това. — твърдо заяви Арина. — Планът на операцията беше съгласуван. Ако мъдрите патрулни не са се досетили за толкова просто нещо, кой е виновен за това?
— Би било така, — каза Едгар и вдигна един лист. — само че сте първият експеримент е бил проведен сред работниците в хлебокомбината. Ето го вашият отчет, разпознавате ли го? След това те вече не са могли да крадат „захарчица“. Така че остава само един вариант — вие съзнателно сте провалили операцията.
— Нека разгледаме още една версия. — жалостиво каза Арина. — Например…
— Например — доносът на вашата приятелка Луиза. — предложи Едгар. — За това как в дните на операцията тя случайно ви е видяла да общувате с неустановен Светъл маг около трибуните на хиподрума. За това, че дълго сте спорили, пазарели сте се, след което Светлият ви е дал някакъв пакет и вие сте кимнала, след което сте си стиснали ръцете. Луиза даже е чула фразата „Ще го направя, няма да мине и година…“. Напомням ви, че ви е било забранено да общувате с Различни по време на експеримента. Така ли беше?
— Да. — каза Арина, навеждайки глава. — Лушка жива ли е?
— Уви, не. — каза Едгар. — Но показанията й са протоколирани…