— Едгар, колко слоя има Сумрака? — попитах аз.
Едгар сдъвка поредното шоколадче и отвърна:
— Знам за пет. На четвъртия бях за първи път.
— А какво има там, на петия?
— Само знам че съществува, патрулен. Нищо повече. И за четвъртия не знаех нищо.
— Там се появи цвят. — казах аз. — Той… той е напълно различен. Нали?
— Ъхъ. — измърмори Едгар. — Различен. Не е за нашите умове, Антоне. И не ни е по силите. Гордей се, че си бил на четвъртия слой, там дори не всички магове от първо ниво са ходили.
— А вие, значи, можете?
— По служебна необходимост. — потвърди Едгар. — В Инквизицията не отиват най-силните. Трябва да можем нещо да противопоставим нещо срещу побъркан маг извън категориите, нали?
— Ако се побъркат Хесер или Завулон — нищо не можете да им противопоставите. — казах аз. — Даже с вещицата нищо не стана…
Едгар помисли и се съгласи, че московското бюро на Инквизицията е слабовато срещу Хесер или Завулон. Но само в случай, че и двамата едновременно нарушат Договора. А иначе… Хесер ще се радва да помогне за неутрализацията на Завулон, Завулон — за неутрализацията на Хесер. На това се крепи Инквизицията.
— Какво ще правим с вещицата? — попитах аз.
— Ще я търсим. — деловито отговори Едгар. — Вече се свързах със своите, ще отцепят района. Мога ли да разчитам на теб в бъдеще?
Аз помислих малко.
— Не, Едгар. Арина е Тъмна. И наистина нещо е направила… преди седемдесет и няколко години. Но ако са я използвали Светлите…
— То ти ще останеш на страната на своите. — с отвращение каза Едгар. — Антоне, нима не разбираш? Няма нито Светлина, нито Тъмнина в чистия им вид. Вашите два Патрула са все едно демократите и републиканците в Америка. Караници, спорове, а вечер — съвместни коктейл-партита.
— Още не е вечер.
— Винаги е вечер. — мрачно каза Едгар. — Повярвай ми, аз бях законопослушен Тъмен. Докато не ме притиснаха… докато не отидох в Инквизицията. И знаеш ли какво мисля сега?
— Кажи.
— Силата на нощта, силата на деня — еднакво са гадни. Аз вече не виждам разлика между Завулон и Хесер. Виж, ти си ми симпатичен… по човешки. Ако дойдеш в Инквизицията, ще се радвам да работя заедно с теб.
Аз се усмихнах:
— Вербуваш ли ме?
— Да. Всеки патрулен може да отиде в Инквизицията. Никой няма право да те задържа. Даже да те разубеждават нямат право!
— Благодаря, но няма нужда да ме разубеждават. Не смятам да отивам в Инквизицията.
Едгар с пъшкане се надигна от пода. Изтупа си костюма, макар че по него нямаше нито прашинка, нито гънчица.
— Костюмчето май е омагьосано. — казах аз.
— Просто умея да го нося. И тъканта е хубава. — Едгар се приближи до библиотеката, извади някаква книга, прелисти я. Втора, трета… Завистливо каза: — Каква библиотека! Тясноспециализирана, но…
— Аз си мислих, че и „Фуаран“ е тук. — признах аз.
Едгар само се засмя.
— А с колибата какво ще правим? — попитах аз.
— Ето виждаш ли — ти продължаваш да мислиш като мой съюзник! — моментално отбеляза Едгар. — Ще наслагам защитни и охранителни заклинания, какво друго… След два-три часа тук ще дойдат експертите. Ще прегледат всичко основно. Ще тръгваме ли?
— А ти не искаш ли да поровиш малко? — попитах аз.
Едгар внимателно се огледа и каза, че не иска. Че в къщата може да има множество неприятни сюрпризи, оставени от хитрата вещица. И да се ровиш из инвентара на вещица извън категориите е много вредно за здравето… нека с това се занимават онези, на които това им е работата.
Аз почаках, докато Едгар окачи няколко защитни заклинания около къщурката — нямаше нужда от помощ. И тръгнахме към селото.
Обратният път ни се стори далеч по-дълъг. Сякаш беше изчезнало някакво неуловимо вълшебство, помагащо ни да намерим дома на вещицата. Затова пък Едгар стана далеч по-словоохотлив — може би моята помощ го е предразположила към откровеност?
Той разказваше за своето обучение — как са го учили да използва не само Тъмната сила, но и Светлата. За другите курсанти в инквизицията — сред тях имало две украински Светли вълшебници, унгарски върколак, холандски маг и още много и всякакви Различни. За това, че слуховете за препълнените с магически артефакти складове на Инквизицията са силно преувеличени — артефактите са много, но по-голямата част отдавна вече са загубили магическата си сила и не стават за нищо. За някакви вечеринки и коктейли, които курсантите организирали в свободното си време…
Всичко това беше много забавно, но аз прекрасно разбирах накъде клони Едгар. Така че с преувеличен ентусиазъм започнах да си припомням годините на своето обучение, различни забавни случаи от историята на Нощния Патрул, прословутите истории на Семьон…