А аз, не знам защо, все още се надявах да намеря „Фуаран“…
— Вещице! — извика Светлана, когато върколакът, все още леко потръпвайки, се изправи на крака. — Ела тук!
Арина, грациозно поклащайки бедра и без изобщо да се стеснява от голотата си, се върна при нас. Върколакът също легна наблизо. Той дишаше тежко, вълчетата се скупчиха около него и започнаха да го облизват. Светлана се намръщи, гледайки тази сцена, после прехвърли поглед към Арина:
— В какво те обвиняват?
— По инструкции на неустановен Светъл съм нарушила рецептурата на отварата. С това съм провалила съвместен експеримент на Инквизицията, Нощния и Дневния Патрул.
— А така ли беше? — уточни Светлана.
— Така беше. — веднага си призна Арина.
— Защо?
— Още от революцията мечтаех да навредя на червените.
— Не ме лъжи. — намръщи се Светлана. — Не ти пука за червени, бели или сини. Защо рискува?
— Какво значение има, чародейке? — въздъхна Арина.
— Има значение. Най-вече за теб.
Вещицата вдигна глава. Погледна към мен, към Светлана. Клепачите й трепнаха.
— Лельо Арина, тъжно ли ти е? — попита Надечка. Погледна към майка си и сама закри уста с ръчички.
— Тъжно. — отвърна вещицата.
Никак, ама изобщо не й се искаше на Арина да попада в лапите на Инквизицията.
— Експериментът се подкрепяше от всички Различни. — каза Арина. — Тъмните смятаха, че появяването в ръководството на страната (а продукцията на хлебозавода отиваше най-вече за Кремъл и Нарком-а) на хиляди убедени комунисти няма да промени нищо. Напротив, че предизвика неприязън към съветите в целия останал свят. Светлите пък смятаха, че след трудната, но победоносна война с Германия — нейната вероятност още тогава беше отчетливо видяна от предсказателите — Съветския Съюз ще успее да стане наистина привлекателно общество. Имаше един секретен отчет… общо взето, комунизма щеше да е построен около осемдесетте години…
— А царевицата да стане основна хранителна култура. — изсумтя Светлана.
— Не бърбори напразно, чародейке. — спокойно я прекъсна вещицата. — За царевицата не помня. Но лунен град щеше да има още през седемдесетте. До Марс щяха да долетят, още няколко… Цяла Европа щеше да е комунистическа. При това — не насилствено. И сега на Земята щеше да има огромен Съветски Съюз, огромни Съединени Щати… май Британия, Канада и Австралия също влизаха в тях… А Китай си оставаше самостоятелен.
— Значи Светлите са сбъркали? — попитах аз.
— Не. — поклати глава Арина. — Не са сбъркали. Разбира се, пак щяха да се пролеят морета от кръв. Но в крайна сметка това, което щеше да се получи, би било доста сносно нещо. Далеч по-добро от днешните режими… Светлите не отчетоха друго! При този вариант някъде към днешни дни хората щяха да узнаят за съществуването на Различните.
— Ясно. — каза Светлана. Надечка неспокойно се въртеше на коленете й — беше й омръзнало да седи, искаше „при вълчето“.
— Затова този… неустановен Светъл… — Арина се усмихна, — който се досети да провери бъдещето по-внимателно от другите, дойде при мен. Няколко пъти се срещахме, обсъждахме ситуацията. Проблемът беше там, че експериментът се планираше не само от Висшите, способни да оценят опасността от нашата демаскировка, но и голямо количество магове от първа-втора категория, даже няколко от трета и четвърта. Проектът се ползваше с голяма популярност. За да се отмени официално, трябваше да се представи пълна информация на хиляди Различни. А това не трябваше да става.
— Разбирам. — каза Светлана.
А пък аз нищо не разбирах!
Ние крием от хората своето съществуване, защото се боим. Ние, все пак, сме твърде малко и никаква магия няма да ни помогне да оцелеем, ако започне нов „лов на вещици“. Но в това добро и хубаво бъдеще, което според думите на Арина можеше да се сбъдне, нима ни заплашваше някаква опасност?
— Затова решихме да саботираме експеримента. — продължаваше Арина. — Това увеличаваше жертвите във Втората Световна, затова пък намаляваше жертвите от експорта на революцията в Европа и Северна Африка. Излизаше почти едно и също… Разбира се, сега животът в Русия не е толкова сит и благ, както щеше да бъде. Но кой е казал, че щастието се измерва със ситостта на стомаха?
— Наистина. — не се стърпях аз. — Всеки учител от Поволжието или миньор от Украйна ще се съгласи с теб.
— Щастието трябва да се търси в духовното богатство. — отсече Арина. — А не във ваните с мехурчета или в топлата тоалетна. Затова пък хората не знаят за Различните!