Аз стоях, облегнат на стола на секретарката и гледах през прозореца към плаващите над града облаци. Защо в Москва небето е толкова ниско? Никъде другаде не съм виждал толкова ниско небе… освен в Москва през зимата…
— Тревата може да се подстригва. — раздаде се глас зад гърба ми. — А може и да се изтръгва с корена. Кое ти харесва повече?
— Добро утро, шефе. — казах аз, обръщайки се. — Мислех, че ви няма.
Хесер се прозя. Беше по халат и чехли. Изпод халата се подаваше пижама.
Ама никога не бих си и помислил, че Великият Хесер носи пижама с анимационни герои на Дисни! Започвайки от Мики Маус и Доналд Дък и свършвайки с Лило и Стич. Не може Велик, който е живял хиляди години и чете мисли с лекота, да носи такава пижама!
— Спах. — мрачно каза Хесер. — Спах спокойно. Легнах си в пет сутринта.
— Извинявайте, шефе. — казах аз. Не знам защо, но освен „шефе“, не се сещах за друго обръщение. — Много работа ли имахте тази нощ?
— Четох книга, много интересна. — включвайки кафе-машината, каза Хесер. — За мен черно със захар, за теб — с мляко и без захар…
— Нещо магическо ли? — поинтересувах се аз.
— Не бе, Головачев! — изръмжа Хесер. — Ще подам оставка и ще ида при него като съавтор, да пиша книжки! Вземи си кафето.
Взех си чашата и последвах Хесер в кабинета му.
Тук, както винаги, имаше нови дреболии. В един от шкафовете се бяха появили малки фигурки на мишки — стъклени, оловни, дървени, имаше и керамични чаши и стоманени ножове. На задната стена на шкафа беше облегната стара брошура на ДОСААФ, на обложката на която беше изобразено жури, оценяващо парашут, до нея стоеше простичка литография, на която се зеленееше малка горичка.
Поради някаква причина — не можех да разбера каква, — всичко това навяваше мисли за началните класове в училище.
На стената висеше хокеен шлем със златист цвят, поразително приличащ на плешивина. В шлема бяха забити няколко стрелички за игра на дартс.
Хвърляйки поглед към тези вещи, които можеше да значат нещо много важно, а можеше да не означават абсолютно нищо, аз седнах в едно от креслата за посетители. И забелязах, че в теленото кошче за боклук се търкаля някаква книжка с ярка цветна корица. Нима Хесер наистина е чел Головачев? Но като се вгледах, реших че греша — на книгата беше написано „Шедьоври на световната фантастика“.
— Пий си кафето, прочиства мозъка сутрин. — със все същия недоволен тон измърмори Хесер. Самият той пиеше кафето си шумно, посръбвайки; направо ти се струваше, че ако му дадеш чинийка и каменна захар, ще започне да пие направо от чинийката.
— Трябва да получа отговор на няколко въпроса, шефе. — казах аз. — На много въпроси.
— Ще получиш. — кимна Хесер.
— Различните са много по-слаби в магията от хората.
Хесер се намръщи.
— Глупости. Оксиморон.
— Но нали магическата сила на хората…
Хесер вдигна пръст и го размаха заплашително.
— Стоп. Не бъркай потенциалната енергия с кинетичната!
Беше мой ред да замълча. А Хесер, разхождайки се с чашата из кабинета, обясняваше монотонно:
— Първо… Да, всичко живо е способно да изработва магическа Сила. Всичко живо — не само хората! Дори животните, дори тревата. Има ли тази Сила някакви физически основи, може ли да се измери с някакъв прибор? Не знам. Може би това никой и никога няма да узнае. Второ… Никой не може да управлява собствената си Сила. Тя се разсейва в пространството, поглъща се от Сумрака, една част се улавя от синия мъх, друга част — от Различните. Разбираш ли? Има два процеса — излъчване на собствената Сила и поглъщане на чуждата Сила. Първият е неосъзнат и се усилва според дълбочината на потапяне в Сумрака. Вторият, в една или друга степен, също е присъщ на всички — и хората, и Различните. Болното дете моли майка си — поседи с мен, погали ме по коремчето! Майката го гали — и болката минава. Майката иска да помогне на детето си и нейната Сила частично оказва целенасочено действие. Така наречения „екстрасенс“, тоест човек с непълни, кастрирани способности на Различен, е способен да въздейства не само на близки хора, не само под въздействието на душевен порив, но и да лекува или проклина чужди хора. Изтичащата от него Сила е по-оформена. Вече не е пара, но още не е лед — просто вода. Трето… Ние — Различните. При нас балансът на поглъщане и излъчване на Силата е изместен в посока на поглъщането.
— Какво? — възкликнах аз.
— А ти си мислеше, че всичко е просто, като при вампирите? — Хесер се усмихна весело. — Мислиш си, че Различните само вземат, без да дават нищо в замяна? Не, всички ние отдаваме онази Сила, която произвеждаме. Но ако при обикновения човек процесът на поглъщане-излъчване е в динамично равновесие и много рядко, в следствие на душевно вълнение, балансът се нарушава, то при нас всичко е различно. Ние сме разбалансирани от самото начало. Ние поглъщаме от околния свят повече, отколкото отдаваме.