— И можем да работим с остатъка. — казах аз. — Така ли?
— Ние работим с разликата в потенциалите. — Хесер отново ми се закани с пръст. — Няма значение каква е твоята „магическа температура“… вещиците някога използваха този термин. Ти можеш да генерираш много Сила, но тогава и скоростта на излъчването ще расте в геометрична прогресия. Има такива Различни… те отдават в общото хранилище на Силата даже повече, отколкото хората, но и поглъщат много. И работят с тази разлика в потенциалите.
Хесер помълча и добави самокритично:
— Но това са редки случаи, признавам. Повечето Различни отстъпват на хората в способността си да произвеждат магическа Сила, но пък са равни или ги превъзхождат в способността си да я поглъщат. Антоне, няма такова понятие като средна температура в болница. Ние не сме банални вампири. Ние сме и донори.
— Защо не ни учат на това? — попитах аз. — Защо?
— Ами затова, защото разгледано най-общо — ние все пак използваме чужда Сила! — сопна се Хесер. — Ето ти, например — защо ми се домъкна толкова рано? Гневни тиради да ми четеш! Ах, как може, ние използваме генерираната от хората Сила! А нали ти се е налагало да я събираш директно, да я изсмукваш като истински вампир. Като ти трябваше — не се притесни. Тръгна, целият в бяло, с печал на благородното чело! А след теб децата плачеха!
Той, разбира се, беше прав. Частично. Но аз вече достатъчно бях работил в Патрула, за да разбера: частичната истина — това също е лъжа.
— Учителю… — тихо казах аз и Хесер трепна.
Аз се отказах да бъда негов ученик в онзи същия ден, когато отнемах Силата от хората.
— Слушам те, ученико. — гледайки ме в очите, отвърна той.
— Работата не е в това, колко Сила използваме, а колко отдаваме. — казах аз. — Учителю, нали целта на Нощния Патрул е да разделя и защитава?
Хесер кимна.
— Да разделя и защитава дотогава, докато хората станат по-добри и новите Различни ще избират само Светлината?
Хесер отново кимна.
— И всички хора станат Различни?
— Глупости. — Хесер поклати глава. — Кой ти каза тази щуротия? Поне в един от документите на Патрула да има такава фраза? Във Великия Договор?
Затваряйки очи, аз погледнах към послушно пламналите редове.
„Ние сме Различни…“
— Не, такива думи няма никъде. — признах аз. — Но цялото ни обучение, всичките ни действия… всичко е нагласено така, че да се създава именно такова впечатление.
— Това впечатление е лъжливо.
— Да, но тази самозаблуда се поощрява!
Хесер въздъхна тежко. Погледна ме в очите. Каза:
— Антоне, на всички им трябва цел в живота. Висша цел. И на хората, и на Различните. Дори и тази цел да е лъжлива.
— Но това е задънена улица… — прошепнах аз. — Учителю, това е път без изход. Ако победим Тъмните…
— То ще победим Злото. Егоизма, себелюбието, равнодушието.
— Но самото ни съществуване — то също е егоизъм и себелюбие!
— Твоите предложения? — любезно се поинтересува Хесер.
Аз мълчах.
— Имаш ли възражения срещу оперативната работа на Патрулите? Против контрола на Тъмните? Против помощта за хората, опитите да подобрим социалната система?
Ето тук аз почувствах почва за реванш.
— Учителю, а какво точно сте дали на Арина през тридесет и първа година? Когато сте се срещнали с нея на хиподрума?
— Парче китайска коприна. — спокойно отговори Хесер. — Жена е, все пак, прищели й се хубави парцалки… а годините бяха тежки. Един приятел ми беше изпратил от Манджурия, получи се много удачно… Осъждаш ли ме?
Аз кимнах.
— Антоне, аз от самото начало бях против глобалния експеримент върху хората. — с явно отвращение каза Хесер. — Глупава идея, още от деветнайсети век я обмисляха. Не напразно Тъмните се съгласиха. Нямаше да има никакви положителни промени. Все същите кървища, войни, глад, репресии…
Той замълча. Отвори шумно чекмеджето и извади пура.
— Но Русия сега щеше да е преуспяла страна… — започнах аз.
— Дрън-дрън… — измърмори Хесер. — Не Русия, а Евразийски съюз. Сито социалдемократическо общество. Враждуващо с Азиатския съюз, оглавяван от Китай, и конфедерацията на англоезичните страни, оглавявана от Щатите. Пет-шест локални ядрени конфликта на година… на територията на страните от третия свят. Бой за ресурси, надпревара във въоръжаването, по-страшна от днешната…
Аз бях смачкан и разбит. На пух и прах. Но още се опитвах да протестирам: