За момент се уплаших. А Хесер отново започна да кръстосва кабинета, постоянно изскачайки от чехлите си и жестикулирайки енергично:
— Невъзможно е да направиш човек Различен! Невъзможно! По никакъв начин! Искаш ли да ти кажа истината за твоите жена и дъщеря? Олга се намеси в съдбата на Светлана! Към нея приложи втората половина от Тебешира на Съдбата! Но дори Тебешира на Съдбата не е способен да превърне твоята неродена дъщеря в Различна, ако тя самата не се бе родила Различна! Ние само я направихме още по-силна, дадохме й абсолютната Сила!
— Знам. — кимнах аз.
— Откъде? — изуми се Хесер.
— Арина намекна.
— Умна е. — кимна Хесер. И пак повиши глас: — Това е! Сега знаеш всичко, което се отнася към тази тема! Човек не може да стане Различен. Използвайки най-могъщите артефакти — на началния етап или доста по-късно — може да го направиш по-силен или по-слаб, да го склониш към Светлината или Тъмнината… В много малки граници, Антоне! Ако момчето Егор не беше неутрален още от начало, ние не бихме могли да изтрием неговата инициация в Тъмнината. Ако твоята дъщеря не трябваше да се ражда като Велика Вълшебница, ние никога не бихме могли да я направим Най-Великата! За да напълниш съд със светлина или тъмнина, трябва да имаш този съд! От нас зависи какво ще налеем вътре — но не сме способни да направим самият съд! Дреболии, само дреболии — с това сме и принудени да работим! А ти предполагаш, че човек може да се превърне в Различен!
— Борис Игнатиевич, — сам не знам защо се обърнах към Хесер с руското му име. — Извинявайте, ако дрънкам глупости. Но не мога да разбера — как така не сте намерили Тимур по-рано? Та той е ваш син! Не го ли чувствахте? Дори и на разстояние?
В този момент Хесер неочаквано посърна. На лицето му се появи някаква виновност и объркване едновременно.
— Антоне, макар и да съм стар интригант… — той помълча. — Нима мислиш, че бих позволил собствения ми син да расте в детски дом, в беди и страдания? Мислиш, че на мен не ми се иска малко топлина и ласки? Да се почувствам като човек? Да си поиграя с бебето, да ида с хлапето на футбол, да науча младежа да се бръсне, да приема юношата в Патрула? Не, кажи поне една причина, заради която съм позволил сина ми да живее и остарява далеч от мен! Аз съм лош баща, безсърдечна гадина? Да допуснем. Но тогава защо съм решил да го направя Различен? Защо са ми тези проблеми?
— Но защо не сте го намерили по-рано? — възкликнах аз.
— Ами защото когато се роди, беше най-обикновено дете! Без и най-малкия потенциал на Различен!
— Случва се. — неуверено казах аз.
Хесер кимна:
— Съмняваш ли се? И аз се съмнявам… трябваше да почувствам следите от Сила в Тимур! Но ги нямаше…
Той разпери ръце, седна. Промърмори:
— Така че не ми приписвай невъзможни подвизи. Не мога да правя хората Различни. — Хесер помълча и изведнъж добави прочувствено: — Но ти си прав. Трябваше да го почувствам по-рано! Е, да разпознаеш потенциалния Различен в чужд възрастен човек — случва се. Но в родния си син? Който съм люлеел на ръце, в който съм мечтал да видя Различен? Не знам. Значи способностите му са били твърде слаби… или вече съм се побъркал.
— Има още един вариант. — неуверено казах аз.
Хесер ме погледна изпод вежди и сви рамене:
— Вариантите винаги са повече от един. Какво имаш предвид?
— Някой може да превръща хората в Различни. Този някой е намерил Тимур и го е превърнал в потенциален Различен. След това сте го почувствали…
— Олга го почувства… — измърмори Хесер.
— Добре, Олга. И след това сте започнали да действате. Мислили сте си, че лъжете Инквизицията и Тъмните. А са лъгали вас.
Хесер изпръхтя недоверчиво.
— Ама допуснете поне за миг, че може да се превърне човек в Различен! — помолих се аз.
— И защо е било направено това? — попита Хесер. — Аз съм готов да повярвам на всичко, само ми покажи причините. Да ни подстави нас с Олга? Едва ли. Всичко мина гладко, без никаква спънка.
— Не знам. — признах си аз. И отмъстително добавих, ставайки: — Но на ваше място не бих се отпускал, шефе. Свикнали сте вашата интрига винаги да е най-тънката. А нали вариантите винаги са повече от един.
— Умник… — намръщи се Хесер. — Я изчезвай при Светлана… почакай.
Той пъхна ръка в джоба на халата и извади мобилен телефон. Телефона не звънеше, само нервно вибрираше.
— Сега, минутка… — кимна ми Хесер. И вече в слушалката, със съвсем различен глас: — Да!