Аз деликатно се отдалечих към шкафовете и започнах да разглеждам магическите финтифлюшки. Добре, фигурките на чудовища могат да служат за викане на тези същества. Например. А за какво е камшика? Нещо като „бича на Шааб“?
— Веднага идваме. — късо каза Хесер. Щракна затворения мобилен телефон. — Антоне!
Когато се обърнах към Хесер, той тъкмо приключваше с преобличането: прокарваше ръка край тялото си, халатът и пижамата се свиваха, променяха цвета и текстурата си, превръщайки се в строг сив костюм. С едно последно махване с ръката Хесер си окачи вратовръзка, вече завързана в строг уиндзорски възел. И всичко това не беше илюзия — Хесер наистина създаваше костюм от пижама.
— Антоне, ще се наложи да направим малка разходка… до къщичката на злата вещица.
— Хванали ли са я? — попитах аз, опитвайки се да определя собствените си чувства. Приближих се към Хесер.
— Не, по-лошо. Вчера вечерта, по време на обиска, в жилището на Арина са намерили тайник. — Хесер махна с ръка и във въздуха се отвори портал. Добави мъгляво: — Там вече… са се събрали доста хора. Да вървим.
— Какво има в тайника? — възкликнах аз.
Но ръката на Хесер вече ме буташе навътре в светещия бял овал.
— Приготви се. — дочух аз последния съвет.
Пътя през портала заема някакво време — секунди, минути, а понякога даже и часове. Това зависи не от разстоянието, а от точността на насочването. Аз не знаех кой е окачвал портала в къщата на Арина, не знаех и колко ще вися в млечно бялата пустота.
Тайник в дома на Арина. Е, и какво от това? Всеки Различен си прави в къщи тайници за магически предмети. Какво е изплашило толкова Хесер… а аз бях сигурен, че шефът е изплашен и разстроен, твърде каменно и спокойно беше станало лицето му!
Неизвестно защо си представих някакви ужасии, например детски трупове в мазето. Ето ти повод Хесер да се паникьосва, а беше сигурен, че Арина няма да пипне Надечка!
Не, не може да бъде…
И с тази мисъл се изтърсих от портала — директно насред стаичката.
А тук наистина беше многолюдно.
— Дръпни се! — извика Костя и ме хвана за ръката. Аз едва успях да направя крачка встрани и от портала излезе Хесер.
— Приветствам те, Велики. — някак удивително вежливо, без привичната си язвителност, каза Завулон.
Аз се оглеждах. Шест непознати инквизитори — в плащове, с нахлупени над лицата им качулки, всичко както трябва да е. Едгар, Завулон и Костя — също ясно. Светлана! Аз я погледнах изплашено, но тя веднага поклати успокояващо глава. Значи с Надя всичко е наред…
— Кой води разследването? — попита Хесер.
— Триумвират. — кратко отвърна Едгар. — Аз от Инквизицията, Завулон от Тъмните и… — той погледна Светлана, — и както решите.
— Аз. — кимна Хесер. — Светлана, благодаря ти. Признателен съм ти.
Нямаше нужда от обяснения. Каквото и да е станало тук, Светлана се е появила първа от Светлите и е започнала да действа от името на Нощния Патрул.
Може да се каже — върнала се е на служба.
— Да ви въведа ли в обстановката? — попита Едгар.
Хесер кимна.
— Городецки? — уточни Едгар.
— С мен е.
— Ваше право. — Едгар ми кимна. — И така, тук имаме извънредно произшествие…
Защо говори с думи?
Аз се опитах да попитам за това Светлана, мислено се протегнах към нея…
И се натъкнах на плътна стена.
Инквизицията е блокирала района. Ето защо на Хесер му позвъниха по телефона, а не се свързаха мислено с него. Каквото и да е станало тук, то трябваше да остане в тайна.
Следващите думи на Едгар потвърдиха мисълта ми.
— Понеже случилото се трябва да бъде запазено в пълна тайна, — каза Едгар, — аз моля всички присъстващи да свалят защитата си и да се приготвят за получаване на знака на Наказващият Огън.
Аз погледнах към Хесер — той вече разкопчаваше ризата си. Завулон, Светлана, Костя, даже самият Едгар — всички се събличаха!
Примирен, аз свалих тениската. Наказващият Огън, значи…
— Ние, присъстващите, се кълнем никога, никъде и никому с единствено изключение върховния Трибунал на Инквизицията да не разгласяваме това, което ще ни се открие по време на разследването на това произшествие. — каза Едгар. — Кълна се.
— Кълна се. — каза Светлана и ме хвана за ръка.
— Кълна се. — прошепнах аз.
— Кълна се, кълна се, кълна се. — раздаде се от всички страни.
— Ако наруша тази тайна, нека ме унищожи ръката на Наказващият Огън. — завърши Едгар.
Пръстите му блеснаха с ослепително червено сияние. Във въздуха сякаш увисна горящ отпечатък ръката му, размножи се и дванайсет плаващи длани заплуваха към нас. Много бавно — и това плашеше най-много.