— Печатът. — предпазливо напомних аз. — При временна регистрация на вампирите се слага печат…
Едгар ме погледна, сякаш бях изтърсил някаква глупост:
— Не и на сътрудниците на Инквизицията.
— И не на Висшите вампири! — предизвикателно добави Костя. — Печат се поставя на слабите, които не умеят да се контролират, още начинаещите вампири и върколаци.
— Всъщност аз отдавна се каня да поставя въпроса за премахването на тези дискриминационни ограничения. — вмъкна Завулон. — Печат не трябва да се поставя на вампирите и върколаците, започвайки от второ, а още по-добре — от трето ниво…
— Дай освен това да отменим и взаимната регистрация по местожителство. — насмешливо каза Хесер.
— Прекратете този спор! — с неочаквана властност каза Едгар. — Неосведомеността на Городецки не е повод да организирате диспут! Освен това… прекратяването на съществуването на вампира Витезслав не е най-страшното.
— А кое може да е по-страшно от Различен, който като на шега убива Висши? — попита Завулон.
— Фуаран. — кратно отвърна Едгар. — Книгата „Фуаран“, заради която са го убили.
Глава 2
Завулон се хилеше. Беше очевидно, че не вярва на нито една дума на Едгар.
А Хесер явно се вбеси. И нищо чудно. Първо аз му досаждах с „Фуаран“, сега — Инквизитора.
— Уважаеми… европейски инспекторе. — след кратка пауза шефът все пак намери достатъчно язвително обръщение. — Аз не по-малко от вас се увличам от митология. Разказите за „Фуаран“ са много разпространени сред вещиците, но ние прекрасно разбираме — това е само опит да се придаде повече блясък на своята… каста. Точно такива фолклорни мотиви има при върколаците, вампирите и други Различни, които по волята на съдбата играят второстепенна роля в обществото. Но пред нас стои реален проблем и да се задълбочаваме в дебрите на древните суеверия…
Едгар го прекъсна:
— Разбирам гледната ви точка, Хесер. Но работата е там, че преди два часа Витезслав се свърза с мен по мобилния телефон. Той проверяваше вещите на Арина и се е натъкнал на тайника. Общо взето… Витезслав беше много възбуден. Той каза, че в тайника се намира книгата „Фуаран“. И че тя е истинска. Аз… трябва да призная, че се отнесох скептично. Витезслав е увличаща се натура.
Хесер скептично поклати глава.
— Не пристигнах веднага тук. — продължаваше Едгар. — Още повече, Витезслав каза, че вика сътрудниците на Инквизицията от отцеплението.
— Страхувал ли се е от нещо? — рязко попита Завулон.
— Витезслав? Не мисля, че от нещо конкретно. Но това е стандартна процедура при откриване на артефакти с такава сила. Аз завърших обхода на постовете и тъкмо разговарях с Константин, когато нашите сътрудници доложиха, че са заели отцепление около къщата, но не усещат присъствието на Витезслав. Аз им наредих да влязат в къщата. Те съобщиха, че и вътре няма никой. Тук аз… — Едгар се поколеба. — малко се обърках. Защо Витезслав ще се крие от колегите си? Взех Костя и пристигнахме тук колкото се може по-бързо. Това отне около четирийсет минути, не исках да пътуваме през Сумрака, защото можеше да ни потрябват всички налични сили, а сътрудниците не успяха да окачат качествено портал, защото тук има твърде много магически артефакти…
— Ясно. — каза Хесер. — После?
— Отцеплението стоеше около къщата, двама сътрудници дежуреха вътре. Заедно с тях влязохме в тайника и намерихме останките на Витезслав.
— Колко време Витезслав е стоял без охрана? — попита Хесер. Все така недоверчиво, но вече с нотка на интерес.
— Около час.
— И още четирийсет минути инквизиторите са охранявали трупът му. Те са шестима, на четвърто и трето ниво на Силата. — Хесер се намръщи. — Силен маг може да мине, без да го забележат.
— Едва ли. — поклати глава Едгар. — Да, те са на четвърто-трето ниво, само Роман е почти на второ, но са снабдени с охранителни амулети. Дори Велик не може да мине.
— Значи убиецът е бил тук преди тяхното пристигане.
— Най-вероятно. — потвърди Едгар.
— Маг, достатъчно силен, за да убие бързо Висш вампир… — Хесер поклати глава. — Имам само една кандидатура.
— Вещицата. — промърмори Завулон. — Ако тя наистина е притежавала „Фуаран“, то би могла да се върне за нея.
— Първо да я изостави, а после да се върне? — възкликна Светлана. Аз разбрах, че тя се опитва да защити Арина. — Това не е логично!
— Ние с Антон я преследвахме. — обясни Едгар. — Тя избяга панически. Явно не е побягнала веднага, както предполагахме, а се е затаила наблизо. И когато Витезслав е намерил книгата, тя е почувствала това и се е паникьосала.