Хесер поклати глава.
— Не, не искам. Арина трябва да изчезне.
— Разбирам. — аз хванах Светлана за ръката. — Ако заловят Арина, тя може да признае кой е бил онзи Светъл…
— Арина не знае кой е бил онзи Светъл. — прекъсна ме Хесер. — Онзи Светъл се срещаше с нея маскиран. Тя може да подозира, да се досеща, може да бъде сигурна — но няма нито едно доказателство. Работата е друга…
В този момент разбрах всичко.
— „Фуаран“?
Хесер кимна:
— Да. Затова ви моля…
Той не успя да завърши — аз казах бързо:
— Ние не знаем къде е Арина. Нали, Светле?
Светлана се намръщи, но кимна.
— Благодаря. — каза Хесер. — Това първо. Сега за второто. Трябва да намерим книгата „Фуаран“. На всяка цена. Вероятно ще бъде сформиран отряд за търсене. Искам от наша страна в него да влезе Антон.
— Аз съм по-силна. — тихо каза Светлана.
— Това вече не играе никаква роля. — поклати глава Хесер. — Абсолютно никаква. Светлана, ти ще ми бъдеш нужна тук.
— Защо? — напрегна се Светлана.
Хесер се поколеба за секунда. После каза:
— За да може в случай на нужда да инициираш Надя.
— Ти си откачил. — с леден глас каза Светлана. — На нейната възраст и с нейната Сила не трябва да става Различна!
— Може да се получи така, че да нямаме друг избор. — промърмори Хесер. — Светлана, ти решаваш. Само те моля да останеш тук, близо до детето.
— Не се и съмнявай! — отряза Светлана. — Няма да сваля поглед от нея.
— Много добре. — Хесер се усмихна и се запъти обратно към вратата. — Влизайте, скоро ще започне съвещанието.
Едва вратата се затвори зад него и Светлана се обърна към мен. Настоятелно попита:
— Ти разбираш ли нещо?
Аз кимнах.
— Хесер не е могъл да намери сина си. Той наистина е бил само човек! А Различен е станал съвсем наскоро.
— Арина?
— Очевидно. Събудила се, огледала се. Разбрала кой и къде е главен сега…
— И ползвайки „Фуаран“, тайно е направила подарък на Хесер? Превърнала е синът му в Различен? — Светлана сви рамене. — Не може да бъде, за какво й е това? Нима са чак такива приятели?
— Как защо? Сега Хесер ще положи всички усилия Арина да не бъде намерена. Тя се е застраховала, не разбираш ли?
Светлана присви очи. Кимна:
— Слушай, ами Дневният Патрул…
— Откъде да знаем какво е предприела по отношение на Завулон? — свих рамене аз. — Не знам защо, но ми се струва че и Дневния Патрул няма да прояви излишно усърдие в търсенето на вещицата.
— Ама че хитра гадина. — беззлобно каза Светлана. — Напразно недооценявах вещиците. А това за Надя разбра ли го?
Аз поклатих глава.
Казаното от Хесер наистина беше пълна глупост. Понякога инициираха деца-Различни на пет или шест годишна възраст, но не и по-рано. Дете, получило способностите на Различен и неспособно да ги контролира — това е ходеща бомба. Още повече такава силна Различна като Надечка. Дори самият Хесер няма да може да я спре, ако момичето се разлигави и започне да използва Силата си.
Не, думите на Хесер ми бяха абсолютно непонятни!
— Ще му изскубна ръцете и ще му ги монтирам вместо крака. — напълно спокойно обеща Светлана. — Само още веднъж да спомене, че Надя трябва да се инициира. Е, ще тръгваме ли?
Хванати за ръка — сега много ни се искаше да бъдем по-близо един до друг — ние се върнахме в къщата.
Инквизиторите, които по прищявка на съдбата бяха приобщени към тайната, отново бяха изпратени да пазят около къщата. А нашата шесторка седеше край масата.
Хесер пиеше чай. Свари го сам, използвайки не само запарката, но и билките от обилните запаси на вещицата. Аз също си взех чашка. Чаят миришеше на мента и хвойна, беше горчив и стипчив, но ободряваше. Никой друг не се съблазни от чая — Светлана вежливо опита и остави чашата.
Бележката лежеше на масата.
— Преди двайсет и два — двайсет и три часа. — гледайки хартията, каза Завулон. — Тя е написала бележката преди вашето посещение… Инквизиторе.
Едгар кимна. Добави неохотно:
— Може би… може би дори по време на нашето посещение. Беше ни трудно да я преследваме в дълбините на Сумрака, тя имаше достатъчно време да се приготви и да напише бележката.
— Тогава нямаме основание да подозираме вещицата. — промърмори Завулон. — Тя е оставила книгата, за да се откупи. Нямала е никаква причина да се връща за нея и да убива Инквизитора.
— Съгласен съм. — кимна Хесер след кратка пауза.
— Поразително единомислие на Тъмни и Светли… — каза Едгар. — Вие ме плашите, господа.
— Не е време за разногласия. — отвърна Завулон. — Трябва да намерим убиеца и книгата.
Явно си имаше свои причини да защитава Арина!