— Добре. — кимна Едгар. — Връщаме се в началото. Витезслав ми звъни и ми съобщава за „Фуаран“. Никой не чу разговора.
— Всички разговори по мобилните телефони се подслушват и записват… — вметнах аз.
— Какво предполагаш, Антоне? — иронично ме погледна Едгар. — Че човешките спецслужби провеждат акция срещу Различните? И чувайки за книгата, незабавно са изпратили тук агент? И този агент е убил Висш вампир?
— Антон не е чак толкова неправ. — застана на моя страна Хесер. — Вие знаете, Едгар, че всяка година ни се налага да пресичаме човешки действия, насочени към нашето разкриване. И за спецотделите на секретните служби знаете…
— Там има наши. — възрази Едгар. — Но дори да предположим, че отново търсят Различни, че има изтичане на информация, то смъртта на Витезслав си остава загадка. Никакъв Джеймс Бонд не може да се приближи незабелязано до него.
— Кой е този Джеймс Бонд? — поинтересува се Завулон.
— Това е от митологията. — усмихна се Хесер. — Съвременната митология. Господа, нека не губим време напразно. Ситуацията е напълно ясна — Витезслав е убит от Различен. Силен Различен. И най-вероятно такъв, на който Инквизитора се е доверявал.
— На никой не се доверяваше той, дори на мен. — промърмори Едгар. — Подозрителността на вампирите им е в кръвта… извинете за каламбура.
Никой не се усмихна. Костя погледна накриво Едгар, но си замълча.
— Предлагаш да проверим паметта на всички присъстващи? — любезно уточни Хесер.
— А ще се съгласите ли? — поинтересува се Едгар.
— Не. — отряза Хесер. — Ценя работата на Инквизицията, но всичко си има граници!
— Тогава сме в задънена улица. — разпери ръце Едгар. — Господа, ако не се съгласите да сътрудничите…
Светлана деликатно се прокашля. Попита:
— Може ли аз?
— Да, да, разбира се. — любезно кимна Едгар.
— На мен ми се струва, че вървим по грешен път. — каза Светлана. — Решихте, че трябва да намерим убиеца — тогава ще намерим книгата. Точно така е, но убиецът е неизвестен. Ами тогава да се опитаме да намерим книгата? И чрез „Фуаран“ ще стигнем до убиеца.
— И как ще търсиш книгата, Светла? — иронично попита Завулон. — Ще повикаш Джеймс Бонд ли?
Светлана протегна ръка и предпазливо докосна бележката на Арина.
— Ето… доколкото разбирам, вещицата я е сложила върху книгата. Или дори я е пъхнала между страниците. Известно време тези две неща са били заедно, а книгата сама по себе си е магическа и то могъща вещ. Ако извикаме подобие… нали знаете, както учат начинаещите магове…
Под погледите на Висшите тя се смути и започна да се обърква. Но и Завулон, и Хесер гледаха към Светлана с одобрение.
— Има, има такава магия. — промърмори Хесер. — Ами как, помня, разбира се… веднъж ми откраднаха коня, само юздата остана…
Той замълча. Погледна накриво Завулон. И много дружелюбно предложи:
— Моля ви, Тъмен. Създайте подобие!
— Предпочитам да го направите вие. — не по-малко любезно каза Завулон. — За да няма излишни подозрения в неискреност.
Нещо не беше наред! Но какво?…
— Е, тогава, както казва народа — „първият камшик — по доносника“! — весело се отзова Хесер. — Светлана, идеята ти е приета. Действай.
Светлана смутено погледна към Хесер:
— Борис Игнатиевич… извинете, това са толкова прости действия… отдавна не съм ги извършвала. Може би трябва да помолим някой от младшите магове?
Ето каква била работата… Тривиалната магия, на която учат начинаещите Различни, за Великите се оказа не по силите им. Те се объркаха — объркаха се като академици, на които са предложили да умножат числата в колонката или да запълнят реда с красиви ченгелчета!
— Позволете на мен. — казах аз.
И без да дочакам отговор, протегнах ръка към бележката. Примижах, за да може сянката от ресниците да падне върху очите ми, погледнах през Сумрака към сивото листче хартия. Представих си книгата — дебело томче с подвързия от човешка кожа, дневника на прокълнатата от хора и Различни вещица…
Образът бавно започна да се появява. Книгата се оказа почти такава, каквато си я представях, само ъгълчетата на подвързията бяха обковани в златисти метални триъгълници. Явно — по-късна добавка; някой от стопаните на книгата се е погрижил за нейното запазване.
— Ето каква била! — с жив интерес каза Хесер. — Наистина, наистина…
Маговете се надигнаха, наведоха се над масата, разглеждайки образът на книгата, видим само за Различните. Хартийката леко потрепваше върху масата.
— А не може ли да я отворим? — попита Костя.
— Не, това е само образ, той не носи в себе си вътрешната същност на нещата… — дружелюбно каза Хесер. — Давай, Антоне. Фиксирай… и измисли някакъв търсещ механизъм.