Успях да зафиксирам образа без особени усилия. Но да измислям търсещ механизъм — за това определено не бях готов. Накрая се спрях на гротескно подобие на компас — огромен, колкото чиния, с въртяща се на ос стрелка. Единият край на стрелката светеше по-ярко — той трябваше да сочи „Фуаран“.
— Добави енергия. — поръча Хесер. — Нека да поработи поне една седмица… всичко се случва.
Аз добавих.
И напълно изтощен, но доволен, се отпуснах.
Ние гледахме към увисналия в Сумрака „компас“. Стрелката сочеше право към Завулон.
— Това шега ли е, Городецки? — поинтересува се Завулон. Стана и се отдръпна настрани.
Стрелката не помръдна.
— Добре. — доволно каза Хесер. — Едгар, нека всичките ти сътрудници да се върнат тук.
Едгар бързо отиде до вратата, повика — и се върна до масата.
Един след друг Инквизиторите влизаха в стаята. Стрелката не помръдваше. Гледаше в пустотата.
— Което и трябваше да се докаже. — произнесе успокоено Едгар. — Никой от присъстващите не е замесен в кражбата на книгата.
— Потрепва. — вглеждайки се в компаса, каза Завулон. — Стрелкичката потрепва. А тъй като не забелязахме крачета по книгата… — Той се разсмя с неприятен, зъл смях. Потупа Едгар по рамото и попита: — Е, какво, стари друже? Трябва ли ти помощ в задържането?
Едгар също гледаше внимателно компаса. После попита:
— Антоне, каква е точността на уреда?
— Боя се, доста малка. — признах аз. — Все пак следата на книгата беше много слаба.
— Точността? — повтори Едгар.
— Стотина метра. — предположих аз. — Може би петдесет. Доколкото разбирам, на по-близко разстояние сигналът ще е твърде силен и стрелката ще започне да се върти. Съжалявам.
— Не се вълнувай, Антоне, ти направи всичко както трябваше. — похвали ме Хесер. — При такава слаба следа никой не би се справил по-добре. Щом са сто метра, нека да са сто… Можеш ли да определиш разстоянието до целта?
— Приблизително, според яркостта на светенето… Около сто и десет — сто и двайсет километра.
Хесер се намръщи:
— Книгата вече е в Москва. Губим време, господа. Едгар!
Инквизитора пъхна ръка в джоба си и извади жълто-бяла костена топка. На външен вид — като обикновена топка за американски билярд, само че малко по-малка, а по повърхността й безпорядъчно бяха гравирани непонятни пиктограми. Едгар стисна топката в юмрук и се съсредоточи.
След миг почувствах, че нещо се променя. Сякаш до сега във въздуха бе висяла невидима за окото, но осезаема пелена, а сега тя изчезва, свива се, всмуква се в костеното топче…
— Не знаех, че у Инквизицията са останали минойски сфери. — каза Хесер.
— Без коментар. — Едгар се усмихна, доволен от ефекта. — Край, бариерата е свалена. Окачвайте портал, Велики!
Хесер хвърли поглед към Завулон. Попита:
— Отново ли ще ми се доверите?
Завулон мълчаливо махна с ръка и във въздуха се отвори портал, наситен с тъмнина. Завулон влезе първи, след него — като ни даде знак да го последваме — и Хесер. Аз взех скъпоценната бележка на Арина заедно с невидимия магически компас — и тръгнах след Светлана.
Независимо от разликата във външния вид, отвътре порталът изглеждаше абсолютно по същият начин. Млечна мъгла, усещане за бързо движение, пълна загуба на чувството за време. Аз се опитах да се съсредоточа — сега ще се окажем редом с престъпника, убиеца на Висшия вампир. Разбира се, сред нас са Хесер и Завулон; Светлана им отстъпва само по опит, но не и по сила; Костя, макар и млад, все пак е Висш; а и Едгар със своята група и пълни джобове с инквизиторски артефакти. И все пак схватката можеше да се окаже смъртно опасна.
Но в следващият момент разбрах, че схватка няма да има.
Във всеки случай, не и незабавна схватка.
Ние стояхме на един от пероните в Казанската гара. До нас нямаше никого — хората чувстват, когато наблизо се отваря портал и неволно се отдръпват настрани. Но наоколо цареше стълпотворение, каквото дори в Москва можеш да намериш само през лятото, и то на гарата. Хора вървяха към електричките, слизаха от влаковете и мъкнеха багаж, пушеха до таблото, чакайки да обявят влака им, пиеха бира и лимонада, ядяха чудовищните гарови пирожки и не по-малко подозрителните сандвичи.
Аз погледнах призрачният „компас“ — стрелата се въртеше лениво.
— Спешно ни трябва Пепеляшка. — каза Хесер, озъртайки се. — Трябва да се намери маково зърно в чувал с просо.
Един след друг до нас се появяваха Инквизиторите. Лицето на Едгар, който се беше съсредоточил и подготвил за жестока схватка, стана разстроено.