Някак успяхме да напуснем помещението с екрана и да се доберем до спалнята. Следвах залитащите, енергични крачки на Ортега, мускулестите очертания на дългите бедра и навярно бях наполовина Райкър, защото имах чувството, че се завръщам у дома. Там, в стаята с огледалата, тя отпусна глава върху разхвърляните завивки, повдигна се и аз видях как потъвам в нея докрай с вик на изненада, защото тя беше гореща. Пламтеше отвътре, притискаше ме, обгръщаше ме като вана с вряла вода и нажежените кълба на дупето й сякаш жигосваха бедрата ми при всеки тласък. Пред мен гръбнакът й се надигаше и гърчеше като змия, а косата падаше от приведената й глава с хаотична елегантност. В огледалата наоколо виждах как Райкър посяга напред да сграбчи гърдите й, после ребрата, заоблените рамене, а тя през цялото време се надигаше и отпускаше като океана около кораба. Райкър и Ортега, обединени най-сетне като герои от древна легенда за любовта.
Усетих как я разтърсва първият спазъм, но не това, а гледката как тя се обръща с разтворени устни да ме види през разсипаните си коси — именно тази гледка разкъса последните вериги на самоконтрола и ме прилепи към очертанията на гърба и дупето й, докато сетната тръпка отмина и двамата рухнахме на леглото. Усетих как се изплъзвам от нея с чувството, че се раждам отново. Мисля, че тя все още свършваше.
Дълго не си казахме нито дума. Корабът пореше океана на автопилот, а около нас опасният хлад на огледалата плискаше навътре като леден прилив, заплашващ да вцепени и удави близостта ни. След малко щяхме старателно да насочим погледи към своите отражения, вместо един към друг.
Плъзнах ръка около кръста на Ортега, извъртях я на една страна и се притиснах отзад към нея. Открих очите й в огледалото.
— Къде отиваме? — тихо попитах аз.
Тя сви рамене, но използва движението, за да се сгуши по-плътно до мен.
— Програмирана обиколка по крайбрежието, после до Хаваи и обратно.
— И никой не знае, че сме тук?
— Освен сателитите.
— Приятна мисъл. Чие е всичко това?
Тя се завъртя и ме погледна през рамо.
— На Райкър.
— Ха така! — Аз се загледах настрани. — Хубав килим.
Странно, но тя се разсмя. После се извъртя към мен. Ръцете й докоснаха лицето ми съвсем леко, сякаш се боеше да не го нарани.
— Казвах си, че съм луда — прошепна тя. — Нали разбираш, това е само тяло.
— Обикновено всичко стига дотам. Съзнателната мисъл рядко има място в леглото. А и не е много свързана с начина, по който живеем живота си, ако вярваме на психолозите. Понякога разсъждаваме, най-често със задна дата. Останалото може да се припише на хормоните, генетичните инстинкти и за по-фина настройка — на феромоните. Печално, но истина.
Пръстът й плъзна по бузата ми.
— Не смятам, че е печално. Печалното е каквото сторихме с остатъка от себе си.
— Кристин Ортега. — Хванах пръста й и го стиснах лекичко. — Дявол да те вземе, ти си като онези древни фанатици, дето се борили против машините. Как, за бога, успя да попаднеш в полицията?
Тя пак сви рамене.
— Семейство ченгета. Баща ми беше ченге. Баба ми също. Знаеш как става.
— Не от личен опит.
Тя лениво протегна дългия си крак към огледалния таван.
— Да, няма как да го знаеш.
Посегнах над гладкия й корем и плъзнах ръка по бедрото чак до коляното, после я завъртях лекичко и протегнах устни да целуна мястото, където тъмните косъмчета слизаха между краката. Тя опита да ме отблъсне, може би защото си спомняше екрана в другата стая, или просто се смущаваше от смесените ни сокове, които изтичаха от нея, но след това се смири и разтвори крака под мен. Преметнах другото й бедро върху рамото си и наведох лице към нея.
Този път тя свърши с поредица все по-силни викове, които засядаха в гърлото й при всяко мощно свиване на мускулите в основата на корема, докато цялото тяло се люшкаше напред-назад по леглото и бедрата й се стремяха нагоре, притискайки меката плът към устата ми. По някое време тя заговори задавено на испански, чийто акцент разпали собствената ми възбуда и когато най-сетне се отпуснахме, аз успях да пропълзя и да проникна право в нея, стиснах я здраво в прегръдките си и преплетох език с нейния в първата целувка, която споделяхме, откакто бяхме стигнали до леглото.