— Не знам. Все още не знам. Но ако успея да измъкна Сара, може би има начин след това да унищожа Кавахара. Може би има и начин да оневиня Райкър. Само това казвам.
Ортега ме погледа още малко, после се завъртя и грабна якето си от облегалката на стола, където го бе оставила, когато дойдохме.
— Излизам за малко — тихо каза тя.
— Много добре — отвърнах аз също тъй тихо. Сега не беше момент за натиск. — Аз ще съм тук, или ще ти оставя известие, ако ми се наложи да изляза.
— Да, не забравяй.
След като тя си тръгна, аз поседях още известно време, унесен в размисли. Опитвах се да изградя цялостно структурата, която ми бе подсказала емисарската интуиция. Когато телефонът иззвъня отново, аз явно се бях отказал от опитите, защото открих, че гледам през прозореца и се чудя къде ли е отишла Ортега.
Този път беше Кавахара.
— Намерих каквото искаш — започна направо тя. — Спящ вариант на вируса „Роулингс“ ще бъде доставен на „Силсет холдинг“ утре след осем часа сутринта. Адрес Сакраменто 1187. Ще са предупредени, че идваш.
— А кодовете за активиране?
— Доставка по друга линия. Треп ще се свърже с теб.
Кимнах. Законите на ООН относно притежаването и транспортирането на военни вируси бяха безпощадно ясни. Инертна форма на вирус можеше да бъде притежавана като обект за изследване или дори като личен трофей — имаше навремето такъв идиотски случай. Притежаването или продажбата на активен военен вирус или на код, чрез който може да бъде активиран спящият, представляваше престъпление според Наказателния кодекс на ООН и се наказваше с присъда от сто до двеста години на съхранение. В случай, че вирусът бъдеше реално използван, съдиите можеха да поискат извънредната мярка — пълно изтриване. Разбира се, тия наказания бяха само за частни граждани, не за военни командири или държавни служители. Властниците ревниво пазеха играчките си.
— Само нека да се свърже по-скоро — отвърнах лаконично аз. — Не искам да прахосвам излишно десетте си дни.
— Разбирам. — Кавахара направи съчувствена физиономия, сякаш заплахите срещу Сара бяха дело на някаква зловредна природна стихия, над която тя нямаше никаква власт. — До утре вечер Айрин Елиът ще бъде презаредена. От хранилището официално я откупва „Джаксол“ ООД, една от моите комуникационни компании. Ще можеш да я прибереш от Централната разтоварителница в Бей Сити около десет вечерта. Временно съм те акредитирала като консултант по охраната в западния клон на „Джаксол“ под името Мартин Андерсън.
— Ясно — казах аз. С последните думи Кавахара ми даваше да разбера, че ако нещо се случи, аз съм вързан за нея и ще потъна пръв. — Само че може да възникнат проблеми с генетичния подпис на Райкър. Той без съмнение има открито досие в полицейското управление, докато тялото му е на свобода.
Кавахара кимна.
— Помислила съм и за това. Акредитацията ти ще мине по корпоративните канали на „Джаксол“ преди индивидуалната генетична проверка. Чрез въведен код. В „Джаксол“ твоят генетичен отпечатък ще се води на името Андерсън. Други проблеми?
— Какво ще стане, ако се сблъскам със Съливан?
— Надзирателят Съливан излезе в продължителен отпуск. Имал някакви психологически проблеми. Ще прекара известно време във виртуална среда. Няма да го срещнеш отново.
Неволно ме побиха студени тръпки, докато гледах безметежното лице на Кавахара. Изкашлях се.
— А откупването на носителя?
— Не. — Кавахара се усмихна хладно. — Проверих данните. Носителят на Айрин Елиът няма никакви биотехнологични подобрения, тъй че просто не си струва парите.
— Не съм казвал, че има. Не става дума за технологични възможности, а за мотивация. Тя ще е по-вярна, ако…
Кавахара се приведе напред към екрана.
— Аз отстъпвам донякъде, Ковач. После край. Елиът ще получи съвместим носител, би трябвало да е благодарна за това. Ти сам я поиска. Ако имаш проблеми с верността й, те са си лично твои. Не искам да слушам повече.
— По-трудно ще се адаптира — упорито възразих аз. — В нов носител ще е по-бавна, по непохват…
— И това си е твой проблем. Предложих ти най-добрите специалисти по системно проникване, които могат да се купят с пари, а ти отказа. Трябва да се научиш да живееш с последиците от действията си, Ковач. — Тя помълча и се облегна назад с нова иронична усмивка. — Поръчах да проверят Елиът. Коя е, кои са близките й, каква е връзката. Защо искаш да я измъкнеш от хранилището. Постъпката ти е мила, Ковач, но ще трябва да се правиш на добър самарянин без моя помощ. Аз не съм шеф на благотворително дружество.