— Удивително постижение на интуицията само след шест дни разследване.
— Вината е на Ортега — казах безгрижно аз, макар че упоритата подозрителност на Банкрофт пред неприятните факти почваше да ме тревожи. Не бях очаквал, че ще издържи толкова дълго на натиска. — Тя ме насочи по вярната следа. От самото начало не приемаше теорията за убийство. Все ми повтаряше, че сте прекалено хитър и гаден Мат, за да оставите някого да ви убие. Край на цитата. И това ме върна към разговора ни тук преди седмица. Вие ми казахте: „Не съм от хората, които се самоубиват, а дори и да бях, нямаше да го сторя по такъв глупав начин. Ако имах намерение да умра, сега нямаше да разговаряте с мен“. Това бяха точните ви думи, емисарите имат безпогрешна памет. — Помълчах и оставих чашата, търсейки най-фината измама, която винаги се спотайва плътно до истината. — През цялото това време изхождах от работната хипотеза, че не сте дръпнали спусъка, защото не е във ваш стил да извършите самоубийство. Заради това простичко предположение отхвърлях всички доказателства за противното. Електронната ви охрана, липсата на следи от чуждо нахлуване, специалният сейф.
— И Кадмин. И Ортега.
— Да, това също обърка нещата. Но с Ортега вече всичко е ясно, а Кадмин… е, за Кадмин ще спомена след малко. Важното е, че докато смятах дръпването на спусъка за равносилно на самоубийство, не можех да мръдна от мъртвата точка. Ами ако двете действия не бяха едно и също? Ами ако си бяхте пръснал приставката не от желание да умрете, а по съвсем друга причина? След като се замислих за това, нататък бе лесно. Какви бяха възможните причини за подобна постъпка? Не е лесно да вдигнеш пистолет към главата си, дори ако искаш да умреш. А за да го сториш, когато искаш да живееш, трябва да имаш желязна воля. Колкото и ясно да осъзнаваш, че ще бъдеш презареден с напълно съхранено съзнание, все пак личността, която си в този момент, ще умре. Трябвало е да сте в отчаяно положение, за да дръпнете спусъка. Трябвало е нещо — аз се усмихнах леко — да застрашава живота ви. При това предположение не бе трудно скоро да стигна до вирусния вариант. После оставаше само да изясня как и къде е станало заразяването.
При тази дума Банкрофт се размърда смутено и аз усетих дълбоко в себе си възторжена тръпка. Вирус! Дори Матовете се бояха от невидимия разрушител, защото дори и те, с техните системи за дистанционно съхранение и замразени клонинги не бяха защитени. Вирусен удар! Презапис! Банкрофт бе изкаран от равновесие.
— Невъзможно е да се вмъкне толкова сложна система като вируса в изключен обект — продължих аз. — Значи е трябвало в даден момент да се включите някъде. Помислих за „Сайка Сек“, но там охраната е непробиваема. И не можеше да е станало преди заминаването ви за Осака пак по същите причини; дори дезактивиран вирус би включил всички аларми в „Сайка Сек“, когато са ви прехвърляли. Трябваше да е било през последните четирийсет и осем часа, тъй като копието ви беше незасегнато. От разговор със съпругата ви знаех, че не е изключено да сте напускали града след завръщането си от Осака. А вие сам ми признахте, че подобно отсъствие може да е свързано с посещение на виртуален публичен дом. След това всичко беше само въпрос само на време и търсене. Проверих пет-шест места, преди да стигна до „Вдигни го“, и когато набрах техния номер, сигналът за вирусно заразяване едва не ми пръсна телефона. Това им е лошото на изкуствените интелекти — сами си пишат програмите за охрана и по-добри няма в целия свят. „Вдигни го“ е запечатан тъй здраво, че на полицията ще й трябват месеци, за да се вмъкне вътре и да види какво е останало от централните процесори.
Изпитах смътна вина, когато си помислих как изкуственият интелект се мята като човек в басейн с киселина, докато системите наоколо се разпадат и съзнанието му потъва в бавно чезнещ тунел към пустотата. Чувството бързо отмина. Бяхме избрали „Вдигни го“ по редица причини: намираше се в закрита търговска зона, тъй че нямаше риск сателитните наблюдения да оспорят фалшивия запис, който вмъкнахме в охранителната система; домът действаше в престъпна среда и всеки би повярвал без затруднение, че из системите някак се е запилял незаконен вирус; и най-вече — там се въртяха толкова гнусни програмни варианти, че полицията едва ли щеше да предприеме нещо повече от съвсем повърхностен оглед на останките от убитата машина. В списъка на Ортега се споменаваше, че отдел „Органични увреждания“ свързва поне шест жестоки сексуални престъпления с видяното от извършителите във виртуалната среда на „Вдигни го“. Можех да си представя как Ортега подвива гнусливо устни, докато чете разпечатката, и с какво добре изобразено безразличие би водила разследването.