Кадмин нападна.
Деляха ни почти десет метра; той ги преодоля за миг и връхлетя като ураган.
Техниките бяха елементарни, преки удари и ритници, но нанесени с такава мощ и бързина, че едва смогвах да ги отбивам. За контраатака не можеше да става и дума. Отбих първия удар надясно и използвах инерцията, за да отскоча наляво. Кадмин ме последва без колебание и замахна към лицето. Отметнах глава от удара и усетих как юмрукът закачи слепоочието ми, но не достатъчно силно, за да задейства бокса. Инстинктът ми подсказа да блокирам ниско и така отклоних с лакът ритника, който можеше да строши коляното ми. Последвалият удар с лакът ме улучи по темето и аз залитнах назад, като се борех да устоя на крака. Кадмин се втурна след мен. Опитах десен страничен саблен удар, но той имаше инерция и ме изпревари без усилие. Стрелна юмрук надолу и ме улучи в корема. Силовият бокс се включи със звук, напомнящ цвърчене на пържола в тиган.
Сякаш някой заби рибарска кука в червата ми. Самата болка от удара остана отгоре по кожата, а из коремните ми мускули плъзна отвратително вцепенение. Почувствах се като осакатен. Залитнах три крачки назад, рухнах на тепиха и се сгърчих като смазано насекомо. Смътно чух одобрителния рев на тълпата.
Безсилно извъртях глава и видях, че Кадмин се е отдръпнал и стои с вдигнати пред лицето юмруци. По стоманената лента на лявата му ръка примигваше червена светлина. Боксът се презареждаше.
Разбрах.
Първи рунд.
Боят с голи ръце има само две правила. Нанасяй жестоко и бързо колкото се може повече удари, за да повалиш противника. Щом падне, убий го. Има ли други правила, това не е бой, а игра. Когато паднах, Кадмин можеше да ме довърши, но това не беше истински бой. Беше пародия, тоест игра, в която трябва да се причинят най-много страдания за удоволствие на публиката.
На тълпата.
Станах и вдигнах очи към безбройните мъгливи лица. Подсилени от неврохимията, очите ми различаваха блясък на слюнка по зъбите им. Прогоних болката в корема, плюх на тепиха и заех бойна стойка. Кадмин леко приведе глава, сякаш се съгласяваше с нещо, после отново нападна. Същият вихър от праволинейни техники, същата бързина и сила, но този път бях готов. Отбих първите два удара с летяща блокада и вместо да отстъпя, упорито останах пред Кадмин. Той загуби част от секундата, за да осъзнае какво правя, а сетне вече бе твърде късно. Почти бяхме опрели гърди в гърди. Нанесох удара с глава тъй жестоко, сякаш неговото лице принадлежеше на всеки един от крещящите зрители.
Орловият нос се строши с глухо хрущене и докато той се олюляваше, аз го повалих с ритник в коляното. Ръбът на дясната ми длан полетя като смъртоносно острие, търсейки гърлото, но Кадмин вече бе паднал. Превъртя се и ме подкоси с крак. Докато падах, той се надигна на колене и стовари сдвоен юмрук върху гърба ми. Зарядът ме разтърси. Забих глава в тепиха и усетих вкус на кръв.
Претърколих се, скочих на крака и видях как Кадмин отстъпва, бършейки кръвта от счупения си нос. Той погледна с недоумение червената ивица по дланта си, после мен и смаяно тръсна глава. Ухилих се немощно, събрах сили от прилива на адреналин, след като бях видял кръвта му, и вдигнах ръце в готовност за бой.
— Хайде, боклук — изграчих аз през смазаните си устни. — Ела да ми видиш сметката.
Още преди последната дума той връхлетя насреща. Този път почти не го докоснах. Вече нямаше осъзнат бой. Неврохимията доблестно устояваше на побоя, блокираше с всичка сила, за да ме спаси от боксовете и ми разкриваше пространство за случайни контраатаки, които според емисарския инстинкт имаха шанс да пробият бойната схема на Кадмин. Той ги отбиваше като досадни насекоми.
При последния от тези отчаяни удари не успях да се удържа на дистанция. Кадмин ме сграбчи за китката и дръпна напред. Идеално насочен въртелив ритник се стовари върху ребрата ми и аз чух как се пропукват. Кадмин дръпна отново, вкопчи се в лакътя на пленената ръка и неврохимията ми показа в поредица от застинали кадри как той замахва към ставата. Знаех какъв ще е звукът, знаех какъв звук ще издам самият аз, преди неврохимията да блокира болката. Ръката ми отчаяно се изви в хватката на Кадмин и аз паднах надолу. Хлъзгава от пот, китката ми се изплъзна на свобода. Кадмин удари с убийствена сила, но костта устоя, а и аз вече летях към тепиха.