Сайка Сек ООД
Приемане и съхраняване на д.ч.п.
Клонингово презареждане
Над табелката зърнах малкото черно око на охранителна камера и високоговорител, защитен със здрава решетка. Уму Прескот размаха ръка натам.
— Добре дошли в „Сайка Сек“, Алкатрас — делово изрече компютърен глас. — Моля, представете се в регламентирания охранителен срок от петнайсет секунди.
— Уму Прескот и Такеши Ковач за уговорена среща с директора Найман.
Тъничък зеленикав лъч на сканиращ лазер плъзна по двама ни от глава до пети, после част от стената плавно отстъпи назад и надолу, разкривайки проход навътре. Доволен, че ще се отърва от студа, аз бързо прекрачих в нишата и последвах веригата от оранжеви светлинки по късия коридор към приемната, изоставяйки Прескот зад себе си. Щом влязохме, масивната каменна плоча с бучене се върна на място. Солидна охрана.
Приемната представляваше кръгъл, меко осветен салон с кресла и ниски масички, разположени по четирите основни посоки на света. На север и изток малки групички хора седяха и разговаряха тихо. В центъра имаше кръгло бюро, където седеше дежурният зад цяла батарея от свързочна апаратура. Никакви компютърни образи — дежурният бе истинско човешко същество, младеж на не повече от двайсетина години, който ни посрещна с интелигентен поглед.
— Вървете направо, мис Прескот. Кабинетът на директора е горе, третата врата вдясно.
— Благодаря. — Прескот отново мина отпред и щом се отдалечихме от дежурния, за миг извърна глава към мен и прошепна: — След като изградиха това място, Найман малко се възгордя, но иначе не е лош човек. Не позволявайте да ви раздразни.
— Няма.
Изпълнихме инструкциите на дежурния, но щом стигнахме на горния етаж, аз спрях и прехапах устни, за да не се изсмея. Вратата на Найман — навярно в традициите на най-добрия земен вкус — беше изцяло от огледално дърво. След строгата охранителна система и живия дежурен в приемната това изглеждаше горе-долу толкова уместно, колкото стенните вагинални цепки в пристанищния бардак на мадам Ми. Изглежда, не успях да прикрия реакцията си, защото Прескот ми хвърли навъсен поглед, преди да почука.
— Влез.
Сънят бе извършил истински чудеса във връзката между ума ми и новия носител. С грижливо изобразена сериозна физиономия аз последвах Прескот към кабинета.
Седнал зад бюрото, Найман демонстративно работеше на сиво-зелен холографски дисплей. Беше слаб, деловит мъж и носеше на очите си външни лещи със стоманена рамка в тон със скъпия черен костюм и късата, грижливо поддържана коса. Зад лещите изражението му изглеждаше някак обидено. Не беше много доволен, когато Прескот му се обади от таксито, че ще закъснеем, но Банкрофт явно го бе подковал добре, защото прие да отложим срещата с мълчаливото съгласие на дисциплинирано дете.
— След като желаете да разгледате нашата инсталация, мистър Ковач, дали да не започнем веднага? Отложил съм задълженията си през следващите два часа, но имам клиенти, които чакат.
Нещо в неговите маниери ми напомняше за надзирателя Съливан, само че малко по-рафиниран и не толкова озлобен. Може би ако работеше в хранилище за свръхбогати, а не за престъпни елементи, и Съливан щеше да изглежда точно така.
— Чудесно.
По-нататък всичко стана отчайващо скучно. Както повечето д.ч.п. хранилища, „Сайка Сек“ беше просто един гигантски комплекс от складове с климатични инсталации. Обикаляхме из подземни зали, охладени до температура между 7 и 11 градуса по Целзий, както препоръчват производителите на изменен въглерод, гледахме рафтове с едроформатни трийсетсантиметрови дискове и се възхищавахме на роботите доставчици, които препускаха по широки релси покрай стените на складовете.
— Системата ни е дуплекс — съобщи гордо Найман. — Всеки клиент се съхранява на два отделни диска в различни части на сградата. Разпределят се по метода на случайните числа, само централният процесор може да открие и двата, а в системата има вградени ограничения срещу едновременното използване на двете копия. За да причините сериозни щети, трябва да проникнете тук и на два пъти да преодолеете охранителната система.
Аз издавах любезни възклицания.