— Цялото семейство е тук — прошепна Прескот зад рамото ми. — Съпруг, съпруга и шейсет и едно деца. Повечето имат само по един или два клонинга, но Банкрофт и жена му държат по шест. Впечатляващо, а?
— Да.
Неволно вдигнах ръка и докоснах мембраната над лицето на Мириам Банкрофт. Беше топла и леко поддаваше. Тъканта бе удебелена и загрубяла около местата, където влизаха маркучите за подхранващи течности и отделяне на отпадъците. Забелязах и малки пъпчици — следи от спринцовки за взимане на проби или за въвеждане на стимуланти в кръвта. Мембраната заздравяваше след такива дребни увреждания.
Обърнах гръб на спящата жена и погледнах Найман.
— Всичко това е много хубаво, но едва ли вадите някой от тези екземпляри при всяко идване на Банкрофт. Трябва да имате и резервоари.
— Насам.
Найман ни направи знак да го последваме и тръгна към дъното на камерата, където в стената имаше нова херметична врата. Най-долните торби се полюшваха призрачно от движението на въздуха и веднъж ми се наложи да отскоча, за да не докосна една от тях. Пръстите на Найман изиграха кратък танц по клавиатурата върху вратата и попаднахме в дълга, ниска зала, чието болнично осветление ми се стори почти ослепително след утробния полумрак на основното хранилище. Край едната стена видях редица от осем метални цилиндъра, почти като онзи, в който се бях събудил предния ден. Но за разлика от неговата гола метална повърхност, протрита от всекидневна употреба, тези тук бяха покрити с дебел гланцов слой кремава боя, а около прозорчето за наблюдение и изводите на разните системи имаше жълти ивици.
— Камери за пълна поддръжка на жизнените функции — обясни Найман. — По принцип поддържат същата среда както в другото отделение. Тук се извършва презареждането. Докарваме новите клонинги както са си с торбите и ги вкарваме вътре. Подхранващата течност в камерите съдържа ензим, който разгражда мембраната и така се избягва каквато и да било травма при прехвърлянето. За предотвратяване на риск от зараза цялата клинична дейност се извършва от персонал, настанен в синтетични носители.
С крайчеца на окото си зърнах отегчената гримаса на Уму Прескот и едва не се усмихнах.
— Кой има достъп до тази камера?
— Аз и упълномощеният персонал, който знае кода за съответния ден. И собствениците, разбира се.
Тръгнах покрай цилиндрите, като се навеждах да погледна екранчето с данни върху всеки от тях. В шестия имаше клонинг на Мириам, а в седмия и осмия — два на Наоми.
— Държите в готовност две копия на дъщерята?
— Да. — За момент Найман сякаш се озадачи, после изражението му стана снизходително. Сега имаше шанс да си възвърне загубените точки от моите знания за фракталното проектиране. — Не сте ли осведомен за сегашното й състояние?
— Да, тя е на психохирургия — промърморих аз. — Но това не обяснява защо са й две бройки.
Найман стрелна поглед към Прескот, сякаш искаше да намекне, че с разкриването на тази информация нагазва в адвокатска територия. Тя се изкашля.
— „Сайка Сек“ има инструкции от мистър Банкрофт винаги да държи в пълна готовност негов резервен клонинг и клонинги на най-близките му роднини. Докато мис Банкрофт е на лечение във Ванкувърското психиатрично хранилище, двата й носителя се съхраняват тук.
— Семейство Банкрофт обича да редува носителите си — поясни Найман. — Мнозина наши клиенти го правят, така е по-практично. Човешкото тяло се възстановява като по вълшебство, ако е съхранявано правилно, а освен това ние, разбира се, предлагаме пълен пакет от клинични услуги при по-сериозни увреждания. На много разумна цена.
— Не се и съмнявам. — Аз отново погледнах крайния цилиндър и се усмихнах. — И все пак не можете да сторите кой знае какво, щом главата се е изпарила, нали?
Настана кратко мълчание. Прескот гледаше втренчено горния ъгъл на залата, а подвитите устни на Найман заприличаха почти на анус.
— Смятам забележката за крайно безвкусна — каза накрая директорът. — Имате ли други съществени въпроси, мистър Ковач?
Спрях до цилиндъра на Мириам Банкрофт и надникнах вътре. Макар фигурата да бе замъглена от прозрачната плоча и поддържащия гел, чувственото й излъчване си оставаше все тъй мощно.
— Само един въпрос. Кой решава кога да се сменят носителите?