— Стига толкова — креснах аз с леко пресекващ глас. Неврохимичната система на носителя се оказа по-груба от онези, които бях използвал в Корпуса. При претоварване създаваше чувството, че под кожата ми е изпъната телена мрежа.
Сведох поглед към Елиът.
Очите му бяха само на една длан от моите и въпреки хватката върху гърлото, в тях още кипеше ярост. Дъхът свистеше между зъбите му, докато отчаяно се бореше да събере сили, да се изтръгне и да ме унищожи.
Дръпнах го от парапета и застанах на една ръка разстояние.
— Слушай, нямам намерение да давам лични преценки. Искам да знам. Какво те кара да мислиш, че тя е имала някаква връзка с Банкрофт?
— Тя самата ми каза, мръснико — изсъска той. — Каза ми какво е направил.
— И какво е то?
Той бързо примига и натрупаната ярост се превърна в сълзи.
— Мръсни неща. Тя каза, че се нуждаел от тях. Толкова много, че да се връща. Толкова, че да плаща.
Беззащитна жертва. Не се тревожи, татко, когато забогатея, ще откупим мама. Напълно разбираема грешка, когато си млад. Но нищо не става тъй лесно.
— Смяташ, че затова е умряла?
Той извърна глава и ме погледна тъй, сякаш бях някакъв ужасно отровен паяк на пода в кухнята му.
— Тя не умря, мистър. Някой я уби. Някой взе бръснач и я накълца.
— В съдебните данни пише, че е било работа на клиент. Не на Банкрофт.
— Откъде знаят? — мрачно попита Елиът. — Споменават тялото, а знае ли се кой може да е бил вътре? Кой плаща за всичко това?
— Откриха ли го?
— Убиец на курва от биокабина? Ти как мислиш? Не е като да беше работила за Домовете, нали?
— Не това имам предвид, Елиът. Ти казваш, че тя е приемала Банкрофт при Джери. Вярвам ти. Но трябва да признаеш, че не изглежда в стила на Банкрофт. Срещал съм го. Да ходи по евтини вертепи? — Поклатих глава. — Определено не ми се стори такъв.
Елиът се извърна настрани.
— Плът — каза той. — Какво знаеш ти за плътта на един Мат?
Вече беше почти тъмно. Отвъд водата бе започнало представлението върху наклонената палуба на военния кораб. Известно време двамата гледахме светлините, чувахме изблиците на буйна музика като радиопредавания от свят, до който завинаги ни е забранен достъп.
— Елизабет все още е на съхранение — тихо казах аз.
— И какво от това? Застраховката ни изгърмя преди четири години, когато хвърлихме всичките си пари за един адвокат, дето рече, че щял да свали обвинението от Айрин. — Той махна към слабо осветената фасада на фирмата си. — Приличам ли ти на човек, който скоро ще изкара добри пари?
Нямах какво да кажа. Оставих го да гледа светлините и се върнах в колата. Той все още бе там, когато минах покрай него и се отправих към изхода от градчето. Не се озърна.