Фоторецепторите просветляха и машината се раздвижи.
— Ако сър благоволи да дойде насам, смятам, че имаме подходящата комбинация.
Последвах андроида през една врата, която се сливаше тъй добре със стената, че не я бях забелязал. По къс коридор стигнахме до дълга стая с нисък таван, покрай чиито небоядисани стени бяха натрупани сандъци от фибростъкло. Няколко души мълчаливо се въртяха около тях. Из въздуха се носеше деловитото тракане на метални предмети, размествани от опитни ръце. Андроидът ме отведе до дребен мъж с прошарена коса, облечен в омазнен работен гащеризон, който разглобяваше електромагнитен мълниемет, сякаш разфасоваше печено пиле. Когато наближихме, той вдигна глава и кимна на андроида, без да ми обръща внимание.
— Здрасти, Чип.
— Клайв, това е Такеши Ковач, приятел на мистър Банкрофт. Търси екипировка. Бих те помолил да му покажеш пистолети „Немекс“ и „Филипс“, а после да го прехвърлиш при Шийла за нож.
Клайв кимна отново и остави мълниемета.
— Насам.
Андроидът леко докосна ръката ми.
— Ако желаете още нещо, сър, ще бъда в общата зала.
Той се поклони и излезе. Аз последвах Клайв покрай сандъците към единия ъгъл, където различни оръжия лежаха върху купчини пластмасови конфети. Той избра един пистолет и се обърна към мен.
— „Немесис X“ втори модел, наричан за по-кратко „Немекс“. Произведен по лиценз на „Манлихер-Шьонхауер“. Използва стандартен патрон „Друк 31“ с куршум в стоманена обвивка. Много мощен, много точен. Пълнител за осемнайсет патрона. Малко е тромав на вид, но върши чудесна работа. Проверете как ви се струва на тежест.
Взех пистолета и го прехвърлих от ръка на ръка. Беше голям, с масивна цев, малко по-дълъг от „Смит и Уесън“, но добре балансиран. Опипах го, за да свикна, присвих око към мерника. Клайв чакаше търпеливо.
— Добре — казах аз и му върнах оръжието. — А нещо по-фино?
— Пистолет „Филипс“. — Клайв бръкна в един отворен сандък, порови из конфетите и извади тънък сив пистолет, почти двойно по-малък от „Немекс“. — Плътен стоманен куршум. Използва електромагнитен ускорител. Напълно безшумен, прицелна точност до двайсет метра. Не дава откат и има вариант за обратна мощност на генератора, за да вадите куршумите от мишената. Пълнителят е за десет куршума.
— Акумулатор?
— Според упътването зарядът стига за четирийсет до петдесет изстрела. След това губите скорост на куршума при всеки изстрел. В цената са включени два резервни акумулатора и зарядно устройство, съвместимо с домашните контакти.
— Имате ли стрелбище, където да ги изпробвам?
— Да, отзад. Но и към двата пистолета има диск за виртуална бойна тренировка, абсолютно съвпадаща с реалните възможности на оръжието. Пише го в гаранцията.
— Добре, добре.
Каква полза от гаранция, ако междувременно някой веселяк ти пръсне черепа? Не се знае кога ще те заредят в нов носител и дали ще те заредят изобщо. Върви, че претендирай за компенсация. Но междувременно главоболието ми почваше да се завръща. Може би в момента наистина не си струваше да тренирам стрелба. Не си направих труда да питам за цената. Харчех чужди пари.
— Амуниции?
— Към всеки пистолет има комплект от пет пълнителя, но за „Немекс“ дават още един безплатно. Промоция на новия модел. Достатъчно ли е?
— Не съвсем. Дайте ми по още един комплект.
— Общо по десет за всеки? — В гласа на Клайв прозвуча почтителна изненада. Десет пълнителя са много за един пистолет, но аз бях открил, че понякога е по-важно да сипеш дъжд от куршуми, отколкото да улучиш нещо. — Освен това искате нож, нали?
— Точно така.
— Шийла! — подвикна Клайв към висока жена с късо подстригана руса коса, която седеше на един сандък с ръце в скута. Матовосив виртуален комплект закриваше лицето й.
Като чу името си, жената се завъртя, свали маската и примига. Клайв размаха ръка. Тя скочи от сандъка и леко се олюля от внезапното завръщане в реалния свят.
— Шийла, този човек търси нож. Ще му помогнеш ли?
— Разбира се. — Жената ми протегна ръка. — Аз съм Шийла Соренсън. Какъв нож търсите?
Стиснах ръката й.
— Такеши Ковач. Трябва ми нещо, което да става за бързо хвърляне, но да е малко. Да мога да го прикрепя над китката си.