Започнаха с краката ми.
„Писъците не спират и не спират, по-мощни и по-пискливи, отколкото съм допускал, че може да издаде човешко гърло. Разкъсват слуха ми. Пред очите ми танцуват червени линии.
Иненининенининенин…
Джими де Сото, залитайки, идва към мен. Без бластер. Притиска лепкави длани към лицето си. Писъците излитат от олюляващото се тяло и за момент съм готов да повярвам, че всъщност това е звукът на сигнала му за заразяване. Инстинктивно поглеждам брояча на рамото си, после през мъчителните крясъци долита задавено късче от разбираема дума и аз осъзнавам, че това е той.
Той стои почти изправен — идеална мишена за снайперисти дори сред хаоса на бомбардировката. Хвърлям се през откритото пространство и го повалям зад някаква разрушена стена. Когато го преобръщам по гръб, за да видя какво е станало с лицето му, той все още пищи. Насила издърпвам ръцете му и в полумрака насреща ми зейва празната кухина на лявото око. По пръстите му все още полепват късчета от ципестата мембрана.
— Джими, Джими, по дяволите, какво…
Писъкът не спира, мъчителен като стържене по стъкло. С цялата си сила едва го удържам да не посегне към другото око, което бясно се върти в орбитата. По гръбнака ми пробягва леден хлад, защото разбирам какво е станало.
Вирусен удар.
Преставам да крещя на Джими и надавам вик назад по редицата.
— Санитар! Санитар! Спешен презапис! Вирусен удар!
И светът сякаш рухва, докато чувам как собственият ми вик кънти над предмостието на Иненин.“
По някое време те оставят сам да се свиваш около раните си. Винаги го правят. Така имаш възможност да мислиш какво са ти сторили и което е по-важно — какво още не са. Трескавите видения за предстоящото са почти толкова мощни инструменти в ръцете им, колкото клещите и нажеженото желязо.
Когато ги чуеш да се завръщат, ехото от стъпките им поражда такъв страх, че повръщаш малкото жлъчка, останала в стомаха ти.
Представете си мозаечна спътникова снимка на град в мащаб 1:10000. Тя би заела цяла стена, тъй че се отдръпнете на разстояние. Някои неща си личат от пръв поглед. Дали градът се е развил планомерно, или е израснал като живо същество, отговаряйки на променливите изисквания век подир век? Бил ли е някога укрепен и дали има укрепления днес? Край морето ли е? Ако погледнете по-отблизо, ще узнаете повече. Къде минават основните пътища, има ли космодрум за междупланетни совалки, има ли паркове. Ако сте опитен картограф, може би дори ще определите донякъде движението на гражданите. Кои градски зони са предпочитани, какви проблеми може да има с транспорта и дали напоследък градът е пострадал сериозно от бунтове или бомбардировки.
Но има и неща, които никога няма да узнаете от снимката. Колкото и да увеличавате подробностите, няма да разберете дали напоследък нивото на престъпност се повишава и по кое време си лягат хората. Фотографията няма да ви каже дали кметът планира да разруши стария квартал, дали полицаите са подкупни, или какви странни неща стават на улица „Ангелска“ петдесет и едно. А фактът, че можете да разглобите мозайката квадрат по квадрат, да я пренесете и да я сглобите другаде, изобщо няма да ви помогне. Някои неща се разбират само ако влезете в града и поговорите с местните жители.
Дигиталното съхранение не премахна потребността от разпити, то просто върна нещата към първоосновата. Дигиталният човешки ум е като обикновена снимка. Не можете да хванете отделните мисли, също както сателитната фотография не засича живота на отделните хора. Един добър психохирург може да определи по-сериозните травми според модела на Елис и да изкаже предположения какво трябва да се направи. Но в крайна сметка му се налага да създаде виртуална среда, където да консултира пациента и сам да влезе в нея, за да си свърши работата. Разпитът има още по-специфични изисквания и това допълнително усложнява положението.
Дигиталното съхранение обаче дава и една нова възможност — да измъчваш човека до смърт и след това да започнеш отново. След възникването на този вариант разпитите с прилагане на хипноза и наркотици стават напълно излишни. Твърде лесно е да се осигури съответната химическа или духовна защита за онези, чиято професия крие подобни рискове.
Но в познатата Вселена не съществува обучение, което да те подготви за момента, когато почват да ти изгарят краката. Или да ти изтръгват ноктите.