— За Джери ли работиш?
Тя кимна и бялото на очите й проблесна около ирисите.
— Един шанс. Къде е той?
— В бара — изсъска през зъби тя, опитвайки да устои на болката. — Ъглова маса в дъното.
Кимнах, станах и внимателно се прицелих между очите.
— Чакай…
Филипсът въздъхна.
„Удар.“
Бях прекрачил в холографската паяжина и посягах към вратата на бара, когато тя се отвори и насреща ми изникна Дийк. Той нямаше дори толкова време, колкото Майло, за да реагира на срещата с призрак. Кимнах му съвсем леко, после оставих яростта да изригне и го прострелях на височината на кръста едновременно с немекса и филипса. Разтърсван от куршумите, той залитна назад през вратата, а аз го последвах, продължавайки да стрелям.
Широката сумрачна зала бе осветена само от няколко лампи в ъглите и лампичките по ръба на пустия подиум за танцьорките. Край едната стена иззад бара струеше прохладно синкаво сияние, сякаш оттам започваше стълба към рая. Лавиците бяха отрупани с богат избор от лули, бутилки и спринцовки. Разпоредителят на това ангелско съкровище зърна как Дийк залита назад, притиснал с длани надупчените си черва, и посегна под бара с неземна бързина.
Чух дрънченето на строшено стъкло, завъртях немекса и го приковах върху изложените съблазни като импровизирано разпятие. Той увисна така за миг в удивително елегантна поза, после се завъртя, впи пръсти в лавиците и повлече надолу подир себе си лавина от шишета. Дийк също падна, все още опитвайки да се движи, а някакъв смътен, едър силует отскочи от подиума, хвърли се напред и опита да измъкне оръжие. Оставих немекса да сочи към бара — нямах време да го завъртя и да се прицеля. Стрелях от бедро с филипса. Силуетът изпъхтя, залитна, пусна пистолета и се свлече до подиума. Лявата ми ръка се вдигна, изпъна се и куршумът в главата го отметна назад върху платформата.
Ехото от гърмежите на немекса все още заглъхваше из ъглите на залата.
Вече бях забелязал Джери на десетина метра от себе си. Надигаше се иззад малката масичка, когато насочих немекса към него. Той застина.
— Умник. — Вътре в мен неврохимията звънтеше като изпънати струни, а от адреналина лицето ми се изпъваше в безумна усмивка. Умът ми тракаше като сметало. Един куршум във филипса, шест в немекса. — Сядайте всички и дръжте ръцете си така, че да ги виждам. Мръдне ли някой пръст, остава без китка.
Мускулите по лицето му заиграха и той седна отново. Кратък оглед с периферното зрение ми разкри, че в залата няма друго движение. Предпазливо прекрачих над Дийк, който се бе свил на топка около простреляния си корем и издаваше глухи, протяжни стонове. Като се целех с немекса през масата в слабините на Джери, аз отпуснах другата си ръка надолу и натиснах спусъка. Стоновете на Дийк секнаха.
Изведнъж Джери не издържа.
— Да не си се побъркал, Райкър? Престани! Не можеш…
Леко помръднах цевта на немекса и този жест или нещо в лицето ми го накара да млъкне. Нищо не помръдваше зад завесите от двете страни на подиума, нито зад бара. Вратите оставаха затворени. Пристъпих към масичката на Джери, завъртях един стол и седнах с лице към облегалката.
— Ти, Джери — изрекох спокойно аз, — би трябвало от време на време да слушаш хората. Казах ти, името ми не е Райкър.
— Майната ти. Все едно кой си, аз имам връзки. — По лицето отсреща имаше толкова много злоба, че се чудех как още не го е задушила. — Свързан съм със скапаната машина, чаткаш ли? Това. Всичко това. Ще си платиш, мамка ти. Ще ти се иска…
— Изобщо да не съм те срещал — довърших аз. Прибрах празния филипс в кобура. — Джери, аз вече съжалявам, че те срещнах. Приятелите ти си ги бива. Поне това успяха да постигнат. Но както виждам, не са ти казали, че съм на свобода. Май напоследък не сте много гъсти с Рей, а?
Наблюдавах лицето му, но не забелязах реакция. Или притежаваше изключително хладнокръвие, или нямаше чак толкова дебели връзки. Опитах отново.
— Треп е мъртва — казах небрежно аз. Очите му трепнаха едва забележимо. — Заедно с още няколко души. Искаш ли да знаеш защо още си жив?
Той напрегна устни, но премълча. Наведох се над масата и притиснах дулото на немекса в лявото му око.