— Попитах те нещо.
— Майната ти.
Кимнах и се облегнах назад.
— Много си печен, а? Добре, ще ти кажа. Нуждая се от отговори, Джери. За начало можеш да ми кажеш какво стана с Елизабет Елиът. Би трябвало да е лесно. Сигурно сам си я накълцал. След това искам да знам кой е Илайас Райкър, за кого работи Треп, и къде е клиниката, в която ме изпрати.
— Майната ти.
— Не вярваш ли, че съм сериозен? Или просто се надяваш ченгетата да довтасат и да ти спасят приставката?
Измъкнах с лява ръка от джоба си трофейния бластер и внимателно се прицелих в мъртвия пазач върху подиума. От толкова близко разстояние лъчът овъгли главата му моментално. Вонята на изгоряла плът плъзна към нас. Без да изпускам Джери от поглед, аз повъртях лъча насам-натам, за да съм сигурен, че не е оцеляло нищо от раменете нагоре, после изключих оръжието и го отпуснах. Джери ме гледаше иззад масата с разширени очи.
— Боклук такъв, та той беше само охрана!
— Що се отнася до мен, това току-що стана забранена професия. Дийк и другите ще го последват. Ти също, освен ако ми кажеш каквото искам да знам. — Вдигнах бластера. — Последен шанс.
— Добре. — Гласът му отчетливо трепереше. — Добре, добре. Елиът се опита да подложи динена кора на клиент. Някакъв важен Мат идваше да мърсува тук и тя беше решила, че има с какво да го притисне. Тъпата пичка ми предложи да станем съдружници. Мислеше си, че мога да го хвана за гушата. Изобщо нямаше представа с какво се захваща.
— Да. — Гледах го през масата с каменно лице. — Не е имала представа с какво се захваща.
Той веднага усети.
— Хей, човече, знам какво си мислиш, ама не е така. Опитах се да я предупредя, а тя подкара направо. Отиде при скапания Мат. Да не мислиш, че искам да срутят това заведение и да ме погребат отдолу? Трябваше да се отърва от нея, мой човек. Трябваше.
— И я премахна?
Джери поклати глава.
— Обадих се на когото трябва — глухо каза той. — Така работим тук.
— Кой е Райкър?
— Райкър е… — той преглътна — … ченге. Работеше в отдел „Кражби на носители“, после го повишиха в „Органични увреждания“. Чукаше се с оная полицейска кучка. Същата, дето дойде тук вечерта, когато ти погна Октай.
— Ортега?
— Да, Ортега. Всички знаеха. Разправяха, че заради нея са го повишили. Затова решихме, че ти си… че той се е върнал отново на улицата. Когато Дийк те видя да разговаряш с Ортега, предположихме, че тя е стигнала до някой началник, сключила е споразумение.
— Отново на улицата? Откъде?
— Райкър играеше мръсно, мой човек. — Бентът се бе отприщил и Джери говореше неудържимо. — Исна двама търговци от черния пазар за тела в Сиатъл…
— Исна?
За момент Джери се озадачи, сякаш току-що го бях попитал какъв е цветът на небето.
— Да, исна ги.
— Не съм тукашен — търпеливо напомних аз.
— Исна — от ИС. Истинска смърт. Смля ги, мой човек. Двама други имаха оцелели приставки и той подкупи някого да ги запише католици. Но или нещо се е объркало при регистрацията, или някой от „Органични увреждания“ е надушил. Лепнаха му яка присъда. Двеста години без право на помилване. Разправят, че Ортега лично го арестувала.
Я гледай ти. Аз насърчително размахах немекса.
— Това е всичко, мой човек. Друго не знам. Чух го по уличния телеграф. Нали знаеш, слухове. Виж сега, Райкър никога не ме е закачал, дори когато работеше в „Кражби на носители“. Аз работя чисто. Изобщо не го бях срещал.
— Ами Октай?
Той енергично закима.
— Да, Октай. Октай въртеше търговия с резервни части в Окланд. Ти… искам да кажа Райкър го гонеше като хлебарка. Преди две години го преби почти до смърт.
— Значи Октай дотича при теб…
— Точно така. Беше като побъркан. Рече, че Райкър сигурно ни крои капан. Прегледахме записите от кабините, видяхме те да разговаряш…
Джери млъкна, защото усети накъде тръгва разговорът. Направих му с пистолета знак да продължава.
— Ами… това е, по дяволите.
Гласът му бе изтънял от отчаяние.
— Добре. — Опипах се за цигари, после си спомних, че нямам. — Пушиш ли?
— Да пуша? На идиот ли ти приличам?
Въздъхнах.
— Няма значение. Ами Треп? Тя изглеждаше скъпичка за твоето ниво. От кого я взе назаем?