Мебели почти нямаше, а наличните носеха следите на безобразно стопанисване. По полираните някога повърхности личаха следи от дъната на горещи тигани и мокри чаши. И навсякъде следи от угарки. Но най-силно впечатление им направи ложето на стопанката — то беше някак изтърбушено, цялото на буци и покрито със спално бельо, което от старост и мръсотия изглеждаше тъмносиво.
— И защо Виталик е идвал тук?! — изумено повтаряше Лиза, правейки неприятни открития едно след друго. — За нищо на света няма да го повярвам!
Мариша също не вярваше, че чистофайникът и естетът Виталик е идвал при тази жена. Дори да приемем, че след сладкото винаги ти се иска и нещо соленичко. Не, даже и в този случай той не би могъл така радикално да измени на своите вкусове и възгледи за живота, за да се докосне доброволно до нещо в този дом. А и тази Наташа, която е звъняла на Лиза и е говорила за някакъв ремонт, който са направили неотдавна. Стана ясно, че той не е правен в това жилище.
Обаче, откъде тази мръсна алкохоличка имаше телефона на Лиза? Обаждала се е и е наговорила толкова глупости за нейния мъж. Ето това трябваше да се изясни и то бързо. Защото от неприятната миризма, която се носеше откъм кухнята от неизхвърлената с дни кофа за боклук, на Мариша започваше да й се гади. Да разпитат тази грозотия и бързо да изчезват оттук!
— Гласът й познат ли ти е? — Мариша попита Лиза.
— Не, по телефона беше друг. По-млад.
— Но номерът на телефона се води на този адрес.
Лиза повдигна рамене и замълча. Мариша разбра, че й се налагаше да разследва сама. Лиза не ставаше за детектив. Впрочем, след всичко, което й се бе стоварило на главата през последните дни, беше истинско чудо, че момичето изобщо можеше да се движи.
Е, добре. Мариша ще се справи сама. Няма страшно, не й е за първи път.
— Пригответе се — сурово произнесе Мариша, обръщайки се към алкохоличката. — Суха храна за едно денонощие, хляб, салам, чай и захар. Консерви в метални кутии и стъклени буркани не се разрешават. Топли дрехи в тъмни тонове. Един чифт бельо. Пригответе се бързо!
— Закъде?
— За там!
— За какво?
Изброените от Мариша продукти, принадлежности и изисквания, без всякакви други пояснения, показваха на пияницата закъде именно трябва да се приготви.
— Защо ще ме карате в затвора? — захленчи тя. — Аз нищо такова…
— За мошеничество! — без да сменя суровото изражение на лицето си каза Мариша. — И за телефонно хулиганство.
— Как така?
— Така! Или Вие не сте се обаждали по телефона на тази жена с искане тя да се разведе с мъжа си?
— Но…
— Заявили сте й, че имате връзка с него.
— Но…
— Или сте си мислели, че това е някаква шега!? А човекът между другото се самоуби.
— Какво-о? — отвори уста Наташа. — Кой се е самоубил? Тя ли?
— Не. Мъжът й.
— Как така?
— Ами така! И сега, освен всичко, което Ви изброих, ще Ви подведем под отговорност и за подстрекаване към самоубийство!
Мариша с нищо не рискуваше, сипейки своите обвинения, едно от друго по-нелепи. Наташа отдавна беше удавила в алкохол последните си капчици мозък и сега слушаше зяпнала с отворена уста.
— Кой се е самоубил! Чий мъж?
— Мъжът на тази жена! И не казвайте, че вчера през деня не сте й звънели. Звънели сте! И сте се престрували, че имате любовна връзка с него! А тя всичко му е разказала и го е заплашила с развод! Мъжът й се развълнувал и си прерязал вените. Не са успели да го спасят, така че… Пригответе се!
— Виталик се е самоубил?! — ахна Наташа, явно поразена от чутото. — Потопен в кръв?
— Ето, ето! Вие сте виновна. Приготвяйте се!
— Как така?! — повиши глас жената, когато Мариша замълча. — Не съм аз тази, която спеше с този мъж. И не аз съм звъняла на неговата жена! Анютка е! Това са нейните номера!
— Анютка? — оживи се Мариша.
— Точно тя! Нея разпитвайте!
— А коя е тази жена?
— Анютка? Това е моята съседка!
— Съседка?
— Аха! От апартамента отсреща.
— А защо тича да звъни от Вашия телефон?
— Нямат телефон вкъщи — простодушно поясни жената.
— Съвременен градски дом — и без телефон?!
— Имаха, но заради неплатени сметки им го изключиха!
Така-а, с Анютка, на която са изключили домашния телефон, малко или много картината се проясняваше. При порядъчните хора няма проблеми с телефона, както и с всичко останало. А на всякакви там Анютки им се налага да тичат и да звънят от съседите дори и за своите най-черни замисли.
Момичетата трябваше само да прекосят стълбищната площадка и да се запознаят с тази особа. Което приятелките и направиха, позвънявайки на облицованата с евтин брезов фурнир врата.