— К-кой е там?! — раздаде се отвътре гръмък басов глас.
Мариша въпросително погледна Лиза. Тя отрицателно поклати глава. Не, отново неточно попадение. На нея й беше позвънила съвсем друга жена, със съвсем друг глас. Много по-висок и по-млад.
— К-кой е там ви питам? — дереше се гласът зад вратата.
— Ние идваме при Анюта! Отворете ни!
— Каква съм ви аз, че да ви отварям вратата? Щом сте се домъкнали при Анюта, нека тя ви отвори!
— Нека да ни отвори, извикайте я!
— А откъде да ви я взема?
— Не е ли вкъщи?
— Не е! Скитосва някъде, хайманата!
И противната жена, считайки разговора за приключен, тежко заотстъпва от вратата. До момичета още дълго се носеше тропотът от нейната тежка походка, от който се тресяха стените, трепереха подът и парапетът на стълбището. Стъклата в прозорците също дрънчаха и потреперваха.
— И какво ще правим сега? — разтревожи се Лиза. — Тръгваме ли си?
— Не, няма смисъл да си тръгваме.
— А какво ще чакаме? Ние с теб изяснихме най-главното. Виталик е имал любовница и това е самата Анюта!
— Засега това са само наши предположения. Ще знаем със сигурност, когато поговорим с жената.
— Утре ще дойда и ще поговоря.
— До утре могат да я предупредят, че си я разконспирирала. Тя ще се скрие или пък направо ще избяга.
Лиза оклюма:
— Вярно, съседката ще й каже. Ще я чакаме ли?
— Аха!
За късмет срещу вратата на Анюта беше разположен прозорец с много удобен широк перваз. Наистина, той беше порядъчно нацапан и покрит с боклуци, клеясал от мръсотия и пепел, посипваща се от една ръждясала консервна кутия, в която някога е имало свинско задушено. Сега я използваха за пепелник и всички желаещи да пушат „без да цапат“, старателно бяха гасили фасовете си вътре в нея. Съдейки по тяхното количество, здравното състояние на живеещите в този вход не беше нещо, с което те си тормозеха главите.
Угарките бяха толкова много, че не се събираха в кутията. Част от тях се бяха изсипали върху перваза. Но момичетата успяха да си разчистят местенце, премествайки по-далеч вонящата на мърша и пепелник консервна кутия, като предварително събраха и натъпкаха в нея цялата останала мръсотия.
Изтъркаха перваза с влажна, ароматизирана с ухание на лайка кърпичка, след това още веднъж го изтъркаха със суха хартиена носна кърпичка и накрая щастливо въздъхнаха, седнаха и се спогледаха. В този момент вратата на жилището на Анютка се отвори и оттам излезе дебела жена. Огромните й като дини гърди почиваха спокойно върху още по-огромния й корем. Краката й — две колони, върху които стоеше монументалното туловище със странно малка глава, украсена със ситно накъдрена коса, представляваха заключителните детайли от портрета на тази старица.
— Е, какво? — поинтересува се чудовището. — Анюта ли чакате?
— Чакаме я.
— И дълго ли още ще чакате? — подсмихна се жената.
— Защо?
— Защото тя няма да се върне до среднощ, сигурна съм.
— Вие ни казахте, че не знаете къде е. Може би ще се върне.
— Нее! — поклати глава тя. — Аз казах, че тя скитори някъде.
— А нима това не е едно и също?
— Зависи как го гледаш. Може да се скитосва навсякъде.
— А къде скитосва Анюта?
— Някои се мотаят по магазините, някои по танцовите клубове или кафенетата. А Анка скита по своята работа.
— По работа ли?
— Тя е куриер. Ясно ли ви е?
Момичетата вдигнаха рамене. Какво неясно има? Даже точно обратното, всичко е пределно ясно. Куриерската длъжност е не само неблагодарна, но и убийствена. Да тичаш от сутрин до вечер из целия град, без никакъв смисъл. Късмет е, ако началството ти плаща поне транспорта. Случва се куриерите да ходят пеша или с градски транспорт. А виж, щастливците — те са с коли. Но хората, притежаващи собствени коли, избират по-скъпо платена работа, която не е свързана с обикновено разнасяне на пакетчета и документи, а с транспортиране на всякакви товари.
— Анютка скита от ранно утро до късна вечер — продължаваше да нарежда бабата, — така е. Но два пъти на ден тя задължително се явява във фирмата си. Такъв им е редът. Първо сутрин приемат стоката, а после вечер се отчитат. Идете там!
Леко разсеяните Мариша и Лиза спряха съсредоточено погледи върху тази лелка.
— Къде да отидем?
— Ама че сте глупави жени! — разсърди им се бабката. — При Анка, в нейната фирма!
— Но ние не знаем къде се намира.
— Аз ще ви кажа. Няма за кво да висите тук, да си изтъркате задниците от седене, а и хората да нервирате! При мен може да дойдат гости. А вие тук сте се разположили пред вратата ми. Щом като Анюта ви е притрябвала, заминавайте при нея!
И лелката, продължавайки да ругае, напълно разбираемо обясни на момичетата къде да отидат, къде да завият и къде да спрат. Оказа се, че фирмата на Анюта се намира само на няколко крачки от дома й.