— И аз исках да работя там — започна да откровеничи съседката на Анюта — но не ме взеха тези… Не съм се побирала, казаха, в габаритите. Вие знаете ли какви са тези габарити? Какво не ми харесаха…
Момичетата излетяха навън, притискайки с ръка устните си, за да не се разсмеят в лицето на останалата в пълно неведение лелка. На улицата Мариша не издържа и прихна да се смее:
— Ама, че жена! Ако на мен ми се налагаше да живея в една квартира с нея, също щях да се постарая да си намеря такава работа, че по-рядко да се прибирам.
Лиза не споделяше нейното весело настроение и започна да нервничи, видимо предчувствайки наближаващия момент на срещата със своята съперница. И мислено подготвяше речта си. Такава реч, че да я полазят тръпки тази нагла Анюта.
— И да не си е и помислила да се домъква на погребението на Виталик! — внезапно се откъсна от устата на Лиза. — Коза проскубана!
Оказа се, че офисът, който момичетата намериха без никакво усилие, принадлежи на козметична фирма, търгуваща със своите продукти на ръка „от врата до врата“. Вместо скъпоструващите търговски площи на магазините, те използваха краката на своите работници, които се трудеха срещу малък процент. Изглежда фирмата не плащаше и осигуровки на своите сътрудници, защото в повечето случаи тези жени работеха без какъвто и да било трудов договор. Така фирмите можеха да си позволят да продават сносна козметика на прилични цени и търговията им вървеше добре.
Много зависеше и от самите жени, които се занимаваха едновременно с рекламата и продажбата на тези козметични продукти. Най-вече от тяхната външност. Ако те изглеждаха красиви, добре поддържани и преуспяващи, техните клиентки на драго сърце пазаруваха от донесената им на място стока или пък я поръчваха по каталог. А ако не изглеждаха добре на външен вид, то у потенциалните им клиентки възникваха съмнения дали си струва да рискуват?
— Сега ми става ясно, защо са хлопнали вратата пред Анютината съседка — произнесе Мариша, загледана в един плакат на стената с реклама на някакво ново съвременно средство срещу целулит.
— Представяш ли си със своите габарити ще изплаши всичките си бъдещи клиентки!
И макар че Лиза се опитваше да се шегува, Мариша виждаше — сърцето на момичето е застинало като камък.
— Как мислиш, дали скоро ще дойде?
— Секретарката ми каза, че вечерният отчет започва в седем часа и продължава до осем, а понякога и до девет вечерта, докато не дойде и последният им рекламен агент, за да внесе изкараните от продажбите пари.
Часовникът показваше почти осем. Момичетата прекараха целия ден, разпитвайки съседите на Лиза и в телефонни разговори със следователя, който водеше делото за смъртта на Виталик. Следователят не криеше, че тази смърт му се струва твърде подозрителна. Но докато не излезело заключението на експертите, той нищо по-точно не можел да каже. Без да крие, че алибито на вдовицата е било проверено буквално минута по минута, той отново мъчително дълго разпитва Лиза.
— За Ваше щастие — мрачно произнесе следователят на сбогуване — всички Ваши вчерашни показания се потвърдиха с показанията на другите свидетели.
За мнимата бременност на Лиза той нищо не попита. И тя не се опита да отвори дума за това. Много мътна изглеждаше тази история. Имаше много повече въпроси, отколкото отговори. Освен това, Лиза се опасяваше, че следователят ще погледне на нея като на обикновена женска измислица или още по-лошо — ще припише на Лиза желание да пренасочи следствието в погрешна посока.
И така, вече беше вечер. В офиса, където работеше любовницата на Виталик — някоя си Анюта, започнаха да прииждат миловидни жени на възраст от двадесет и пет до петдесет. Сред тях нямаше нито една затлъстяла или поне малко пълничка жена. Това беше съвсем понятно. Пробвай да тичаш цял ден из града на крак. Така излишните килограми се стопяват без поредния нов крем. Може да се каже, че това беше от полза за цялата фигура.
Хубаво е всички, които искат да се освободят от излишните килограми, да използват този метод за отслабване. Пищните дами лесно могат да се откажат от слабо ефективните диети и просто да станат търговски агенти на скъпа козметика. Ще им се наложи да се движат много и да се хранят малко. Та нали, ако не тичаш достатъчно, няма да продадеш нищо и не можеш да изкараш пари не само за храна, но и за всичко останало.
Дори и да изкараш нещо, едва ли ще успееш да хапнеш в движение. Някой банан или кофичка с кисело мляко. Е, в най-добрия случай пица или хотдог с кетчуп, които ще ви сервират в пластмасова или картонена чинийка в някое улично заведение. Но и лицата, и хотдогът ще изгорят в тялото ви без остатък, ако пред вас предстои още дълъг работен ден.