А това, как след целодневно тичане тези жени успяваха да запазят свежия си и сияен вид чак до вечерта, за Мариша беше непонятно. Може би, все пак кремовете, с които търгуваха, имат чудодеен ефект? Мариша с труд потисна желанието си незабавно да се влее в стройните редици на тези търговки. Вместо това, тя се запъти към една от агентките и се осведоми за Анюта.
— Анюта? — изненада се в отговор тя. — Коя точно Анюта Ви трябва?
— А Вие много ли имате?
— Погледнете наоколо — разсмя се жената — тук има тълпи с продавачки. Какви ли няма и Анюти, и Светли, и Галини. Спомнете си фамилията на Вашата приятелка, иначе…
Тя безпомощно разпери ръце. Да, Мариша и Лиза разбраха, че идеята им да причакат Анюта в нейната работа май не беше много удачна.
Но в този момент чуха леко хриплив и все пак приятно мелодичен момичешки глас.
— Моят Виталик е винаги толкова подреден! Толкова е чистоплътен!
Лиза така подскочи, сякаш по тялото й пуснаха ток.
— Тя е! — прошепна. — Нейният глас!
Момичетата се отправиха в посока на гласа на Анюта. Отначало не можеха да видят самата красавица и вървяха, ориентирайки се по звука — като мореплаватели, следващи гласа на Сирената. Накрая заобиколиха една група дами и видяха Анюта. Тя беше средна на ръст, чернокоса и достатъчно миловидна. Като цяло — нищо особено. Личеше си, че Анюта е към тридесетте и че още не се е омъжвала нито веднъж. Това стана ясно веднага и от дочутия разговор.
— Просто не разбирам твоите проблеми — нареждаше в този момент тя, обръщайки се към своя колежка. — Какви мръсни чорапи, дори не съм чувала за такова нещо! Моят Виталик има четиринадесет чифта, по два за всеки ден. Всичките са копринени.
Лиза я побиха тръпки:
— Сменяше ги всеки ден по два пъти, защото краката му миришеха много. А пък аз трябваше да му пера чорапите! На ръка! Виталик не даваше да ги пускам в пералнята. Пералната машина, представи си, повреждала деликатната тъкан!
Но своята любовница Лизиният мъж не беше измъчвал с такива неща като мръсни чорапи и нещо подобно. Затова тя сега възбудено бърбореше като малка безгрижна птичка.
— А колко е грижовен! Колко е внимателен! Колко добре е възпитан! С такъв кавалер не можеш да се изложиш. Той по-добре от мен знае какви прибори се използват в ресторант. Как да избере парфюм, без да попадне на менте. И как да купува неща, които са с пълна гаранция, че са маркови. Всичко знае! Не е мъж, а съкровище! И освен това ме обожава!
Мариша дръпна Лиза за ръката:
— Изглежда твоята съперница не е наясно, че е останала сама с вирнатия си нос.
— Отивам да й смачкам фасона — реши Лиза.
Но в този момент събеседницата на Анюта неочаквано попита:
— Е, и кога ще бъде сватбата с твоето съкровище?
И Лиза забави крачка. Все пак любопитството надделя над желанието веднага да нокаутира съперницата си. Тя замря в очакване какво ще отговори Анюта. Но след този въпрос момичето веднага се умърлуши и промърмори:
— Има една спънка.
— Каква? Твоят Виталик не иска ли да се ожени за теб?
— Не, той иска! Дори много иска! Всеки ден ми повтаря колко много е щастлив с мен и колко идеално си подхождаме един с друг.
— Какво ви пречи тогава?
— Ами не е свободен.
— Не е свободен? С други думи — женен е?
— Да, но неговата жена е ужасна!
— Те всички така казват!
— Повярвай ми, той ми е разказвал такива подробности… Тя действително е ужасна! Непохватна, тъпа, неорганизирана! Винаги всичко забравя! Непрекъснато се забърква в някакви неприятности! И освен това, подозирам, че много пие!
— Алкохоличка ли е?
— Ами да, прецени сама! Коя жена може да е толкова смотана, че както си стои на едно място да падне върху скъпа стъклена витрина с порцеланови изделия и да я счупи на парчета! Само пияната! Представяш ли си, от рано сутринта е успяла да се напие.
Мариша хвърли поглед към Лиза.
— Аз бях трезва! — възкликна за свое оправдание Лиза, оскърбена до дъното на душата си. — Като сълза. Аз въобще не пия, особено пък сутрин.
За съжаление, тази фраза успя да достигне до ушите не само на Мариша, но и на Анюта. Последната трепна и светкавично се обърна. При вида на Лиза нейното хубавичко личице се изкриви от злоба. Тя здраво стисна юмруци. Стана ясно, че Анютка отлично разбираше кой стои пред нея.
Лиза нямаше такива козове, но не се съмняваше, че сега щеше да се запознае със своята съперница — с отраканата Анюта.