Какво пък, и така да е, може Анюта да не е убила мъжа на Лиза. Но като негова любовница, тя със сигурност е в течение на много от неговите планове. И тази странна фраза за „паричките“, които Виталик е трябвало да дочака от Лиза, а след това да избяга от нея. Озадачаващо, да не кажем повече. Особено, като се има предвид убийството.
— На всяка цена трябва да поговорим с този дребосък! — реши Мариша.
— Но нали видя, как тя избяга от нас.
— Мисля, че когато разбере, че вече няма къде и при кого да бяга, ще стане по-разговорчива. Упътвай ме как да стигнем до „Орион“.
През това време при дядото дойде неговата внучка, викаше го за вечеря и го смъмри, че цял ден седи на ветрилника. Старецът явно обичаше внучката си, защото й позволи да го уговори твърде бързо. Стана и махайки за довиждане към момичетата със старческата си ръка, се затътри след девойката, която не преставаше мило да го гълчи, че вече е съвсем тъмно, че на улицата е студено и дядо й просто ще се простуди и ще се разболее. Не дай Боже да хване пневмония. А на неговата възраст това е… Старецът вървеше след нея и светло, съвсем по младежки се усмихваше.
Лиза се ориентираше в града с лекота. Като следваше нейните указания, Мариша много бързо докара новата си приятелка до офиса на „Орион“. Всички прозорци, с изключение на един, бяха тъмни.
— Какво има там? — попита Мариша, посочвайки с ръка светещия правоъгълен прозорец.
— Там е охраната, чичо Кеша.
— Познаваш ли го?
— Разбира се! Сто пъти съм идвала тук при Виталик.
— А ще те пусне ли да влезеш в кабинета на мъжа ти?
— Сигурно, защо?
Мариша и сама не знаеше защо трябва да погледнат работното място на покойника.
— Нали дойдохме тук заради Анюта? — продължаваше да пита Лиза. — Или не?
— Да, заради Анюта. Между впрочем, ето я и нея!
Лиза се обърна и видя как нейната съперница излиза от една „Жигула“ петица, някога бяла на цвят, а сега покрита с ръждивокафяви петна, под които бялата боя почти не се виждаше.
Самата Анюта изглеждаше изморена и напълно нещастна. Шофьорът й сигурно се бе оказал узбек или таджик. Едва ли новопристигналият младеж, купил си тази таратайка, е успял добре да опознае Питер. Затова бе возил Анюта по заобиколните пътища, а Лиза и Мариша долетяха като стрели, минавайки напряко и успяха да пристигнат първи.
Като видя чакащите я пред входа на „Орион“ приятелки, Анюта съвсем се разстрои.
— Е, какво искате от мен? — с плачещ глас произнесе тя. — Оставете ме на мира!
— При Виталик ли отиваш?
— Пуснете ме да мина!
— Недей. Не отивай при него.
— Това пък защо? — озлоби се Анюта. — Не можеш да ми заповядваш! Ако искаш да знаеш, Виталик изобщо не те обича. С него всяка вечер се срещахме! Разбра ли!
И внезапно Мариша я осени мисълта: Анюта живееше със своята ужасна съседка — дори не съседка, а цяло съседище. В своя дом, Виталик, ясно е като бял ден, не е могъл да води любовницата си. Значи, какво му е оставало? Именно! Работният офис! Мястото за интимни срещи на двамата любовници!
— Ти при своя любовник на среща ли идваш? — попита я Мариша.
Но Анюта само избоботи и се опита да мине покрай тях.
— Не е ваша работа!
Лиза и Мариша я проследиха с поглед.
— Разбра ли сега? Ето къде са се срещали — в неговия офис!
— Не е много удобно — усъмни се Лиза. — Там няма никакви условия. Макар че, има някакъв диван в кабинета на Виталик.
— Виждаш ли? Какво им трябва повече на двама души, за да са щастливи?
Анюта почти се беше скрила зад вратите на офиса, когато Лиза се втурна след нея.
— Изчакай, така или иначе, тя ще излезе веднага. Мъжа ти го няма тук и пазачът ще я изгони.
Анюта не се забави вътре дори и няколко минути. Тя се връщаше обратно зачервена и още по-озлобена. Хвърли ненавиждащ поглед върху Лиза и тръгна в противоположна посока.
— Анюта! — повика я Мариша. — Не искаш ли да научиш какво е станало с Виталик?
Момичето спря и косо я погледна:
— Какво е станало?
— Отдавна се опитваш да му звъниш, нали?
— Да, цял ден. Вчера също. А… а какво се е случило?
— И не вдига слушалката, нали?
— Да. През цялото време телефонът му е изключен.
В гласа на Анюта прозвуча такова искрено отчаяние, че за част от секундата на Мариша й дожаля за нея. Разбира се, това е лоша постъпка, да отнемеш мъж от законната му жена. Е… не можеш да заповядваш на сърцето. Може би Анюта наистина е искала да изгради своето обикновено женско щастие заедно с Виталик. Но не й било писано!