— Ааа! — възкликна накрая Анюта тържествено и с разбиране. — Разбрах! Ловко сте го измислили! Решили сте, че ще ви повярвам, че ще се откажа от Виталик, че повече няма да му звъня и ще го оставя? Така ли? Майната ви! Номерът ви няма да мине!
Ама че глупачка!
— Помисли малко, Виталик сам никога ли не ти е звънял?
Анюта се обърка и замълча, а Мариша с удивление разбра, че без да иска е попаднала право в целта. И що за връзка е имала тази двойка, щом цялата инициатива за всичко е излизала единствено и само от Анюта?
— Звънял ми е, разбира се — гузно промърмори Анюта. — Особено в началото…
Аха! Ясно. После Анюта не му е била толкова необходима. А тя, точно обратното, побъркала се е по него. Какво се е получило между тях, иди, че разбери.
— Не те лъжем. Във всеки случай можеш да звъннеш и да провериш и сама.
— На кого?
— На следователя.
— Какъв следовател?
— На този, който води следствието за смъртта на Виталик.
Анюта недоверчиво се облещи. Мариша разбираше съмненията на любовницата на Виталик. Тя също не би повярвала, ако изневиделица на улицата към нея се приближи непозната жена и директно й заяви, че нейният любовник е мъртъв. Самият факт, че в момента Мариша нямаше любовник, а само любим, за когото тя не искаше и в мислите си да допуска подобни глупости, не я смущаваше. По принцип тя имаше богата фантазия. Можеше да си представи съществуването не на един, а на трима, пет, десет любовници едновременно! Един или двама за правдоподобност можеше да погребе. Нямаше да съжалява. Но как да убеди Анюта в това, че не се шегуват с нея и нищо не измислят, а й казват самата истина. И че всичко е много, много сериозно.
— Виталик загина — повтори тя, гледайки Анюта, която продължаваше да се пули насреща й. — Обади се на следователя и…
— Аха! Сигурно още някое ваше приятелче! Да му се обадя и да стана за смях! Намерили сте глупачка!
На практика тя си и беше глупачка.
— Как не разбираш, ако ти не звъннеш на следователя, все едно, той ще те потърси. Ако не днес, то утре.
— Защо ще ме търси?
— Ти си се срещала с покойника. Била си с него в интимни отношения.
— Е и какво?
— А сега той е убит! Кой може да има мотив да го премахне?
— Кой има?
— Най-напред тези, които често са общували с него. Неговото най-близко обкръжение. Съпругата, любовницата, приятелите!
Анюта поклати глава:
— Аз май не мога да разбера. Вие какво, не се шегувате, така ли?
— Не.
— И Виталик е загинал?
— Убит е.
— Не може да бъде! Аз вчера го видях с една… е, не е важно. Вчера го видях и мога да ви кажа, че той нямаше никакво намерение да умира.
Интересна девойка е тази Анюта. Ценната информация просто сама се сипеше от нея. Всяка нейна дума бе скъпоценен камък. Жалко само, че не беше шлифован. Първо за „паричките“, сега пък за някаква жена, с която вчера видяла Виталик. Трябваше да я разпитат по-добре.
Мариша вдигна рамене:
— Ако искаш вярвай, ако не искаш — недей, но това е самата истина.
— Не вярвам!
— Добре, кажи кога точно си видяла Виталик?
— Ами… вчера през деня.
— По-точно?
— По обяд.
— Към колко часа? В дванадесет, в три, в четири?
— Беше около един часа.
— Добре. А са го убили между четири и шест. Вчера. Преди едно денонощие. Даже и повече.
Анюта клатеше глава:
— Вие ме заблуждавате!
— Нали току-що беше в офиса на Виталик. Какво ти каза охранителят?
— Каза ми, че днес Виталик не е идвал на работа.
— Правилно. Не е дошъл, защото не е могъл. Той е мъртъв!
Все едно, Анюта продължаваше да не им вярва.
— Не ви вярвам! Вие сте наговорили на Виталик за мен разни гадости, затова той не ми вдига телефона! А сега искате и аз да не му се обаждам. Няма да стане. Не се получава. Няма да успеете!
Ама, че беше упорита! Стана ясно, че без странични свидетели Анюта нямаше да им повярва. На Мариша някак си много й се искаше Анюта да им повярва. Да повярва в това, че Лиза не й е враг, а съюзник. Нали, ако Анюта е била толкова силно привързана към Виталик и сега с всички сили се съпротивляваше срещу жестоката истина, невярвайки в неговата смърт, то когато тя все пак повярва, със сигурност щеше да поиска да намери убиеца на своя любим. А това искаха и самата Лиза, и официалното следствие.
Освен това, Мариша беше уверена: Ана имаше какво да разкаже на следователя. Изглежда, Виталик е бил по-откровен с нея, отколкото със собствената си жена. Нямаше нищо чудно, ако е правил някакви планове срещу Лиза, явно с лоши намерения, да ги е обсъждал с преданата си любовница.