— Добре, да предположим, че си права — въздъхна Лиза. — Тогава аз ще ти разкажа моята история. Може би това ще те накара да погледнеш на случилото се по нов начин.
Анюта не възрази. Без да крие и най-малка подробност, Лиза й разказа всичко, което беше преживяла през последните месеци и особено през последните дни. За своята мнима бременност, за престоя си в болницата, за опита за самоубийство.
Анюта бе поразена. Тя бе разтворила уста и през цялото време ахкаше и охкаше с неподправено съчувствие. Когато Лиза приключи, Анюта внезапно поиска от Мариша:
— Покажи ми още веднъж тази шнола.
— Моля.
Сега Анюта разгледа сребърното украшение доста по-внимателно от първия път.
— Какво пък — промърмори накрая — напълно възможно е тя да има такова бижу.
— Коя?
Този път, преди да отговори, Анюта мъчително дълго мисли. Лиза и Мариша направо се побъркаха от нетърпение, но не се решиха да я пришпорват. Току-виж отново е изпаднала в шок, тогава те съвсем нищо нямаше да научат. Не, по-добре да помълчат. Видя се, че сама узря за момента за откровеност.
— Добре — произнесе накрая Анюта — и аз ще ви разкажа всичко. Всичко, което знам.
Поглеждайки към Лиза, тя добави:
— Много съм виновна пред теб. Прости ми, ако можеш.
— Не си струва да говорим за това.
— Не, прости ми!
— Разбирам те. Ти също си искала да бъдеш щастлива, а за мен не си помислила.
— Да! Именно! Разбираш ли, ако аз те познавах лично…
— Разбирам — махна с ръка Лиза. — Недей да обясняваш нищо и не се извинявай. Каквото било — било. Минало и забравено.
— Наистина ли?
— Да. Все едно, ние с теб повече няма какво да делим. Виталик е мъртъв. Единственото, което можем да направим за човека, когото и двете сме обичали, е да намерим неговия убиец.
Видът на Анюта беше някак неуверен. Сякаш не вярваше, че е възможно Лиза да успее в това, но не й възрази.
— Принципно, не знам кой знае колко — произнесе тя. — В последно време Виталик стана много затворен. Такъв един загрижен. Когато се срещахме, имах чувството, че през цялото време е някъде другаде, а не с мен.
В началото на тяхната връзка Анюта започнала да строи въздушни замъци за своя нов поклонник. Сериозен, положителен, с добра работа, внимателен, с прекрасен вкус за мода и етикет. При това мъжествен и сексапилен. С други думи — не мъж, а мечта. Но дългата връзка започнала да разсейва мечтите на Анюта.
Започнало се с това, че нейният любовник не изгарял от желание да напусне жена си и малко или много установения си бит, за да стартира всичко от нулата заедно с Анюта. Никакъв ремонт, за какъвто Анюта бе излъгала Лиза по телефона, Виталик не бил правил в нейния дом. Той изобщо избягвал да ходи там, защото му призлявало от вида на нейната съквартирантка.
— И как си го представяш? — откровено я питал той. — Къде ще живеем двамата с теб?
— Може при мен, може при теб. Защо?
— При мен няма да живеем. На мен ми става лошо само след петминутен престой в дома на моите родители. Как живеят само! По леглата им има китайски одеяла! По прозорците — дантелени перденца и разсад от домати. Освен това, баща ми е превърнал едната стая в нещо средно между работилница, килер и оранжерия.
— Тогава при мен.
— В твоята тясна комуналка? Та там и един човек не може да се разположи, какво остава за нас двамата, а отгоре на това и с твоята ужасна съквартирантка. Не, не, сто пъти не!
Разбира се, тази позиция на нейния любовник невероятно разстройвала Анюта. Тя започвала да плаче, а Виталик се хвърлял да я утешава.
— Не плачи, мъничката ми. Ще видиш, все ще измисля нещо.
И наистина измислил. Е, не съвсем сам. Едни умни хора му подсказали. Но от това действителността не се променила. Виталик намерил изход как да напусне Лиза, без да загуби нищо, даже обратното, щял да спечели допълнителни облаги.
— Ще стана много богат! — възторжено твърдял той пред Анюта. — Разбираш ли? Богат! Най-накрая ще имам пари, за да изпълня всичките си мечти! Собствено жилище в нова сграда и с тавани не два и петдесет, а три метра! Не, три и двайсет, даже три и петдесет! „БМВ“! Не, защо „БМВ“? По-добре направо „Лексус“. Да. Така ще бъде по-авторитетно и солидно. И разбира се, най-добрите ресторанти, най-скъпите магазини, най-хубавите дрехи, най-качествените обувки. Милано, Париж, Рим! Виждам целия свят пред себе си!
— Ами аз?
— Ти? Какво ти?
— Аз влизам ли в твоите планове?
— Е… разбира се.
Виталик проронил това „разбира се“ с толкова разсеян вид, че без да иска Анюта се усъмнила в неговата искреност. И била принудена с мъка на сърцето да си признае: когато на хоризонта пред нейния любовник се появят богати жени, тя ще му стане ненужна. Но по-интересно било, откъде Виталик се надявал да се сдобие с тези пари? Доколкото Анюта знаела, богати роднини в семейството му нямало и никога не е имало. Значи, разчитал само на собствените си сили.