И макар Аня да имала много високо мнение за своя Виталик, все пак не разбирала, как можел да намери толкова много пари. Във фирмата си получавал прилична заплата, но не повече от това. С всички премии, извънредни и допълнителни, които взимал, Виталик никога не бил прехвърлял повече от две хиляди долара. Даже тези две ги получавал само през декември, заедно с годишната премия.
Едва ли това били онези пари, за които говорел Виталик.
— Откъде ще ги вземеш? — настойчиво разпитвала Анюта своя любовник. — Това са огромни суми.
— Лиза ще ми помогне.
— Лиза? Жена ти? Тя богата ли е?
— Ти пък! Гола е като пушка. Всичко, което има е нейното жалко двустайно апартаментче с изгнили тръби и подове.
Анюта се объркала окончателно. Тя и по-рано знаела, че законната половинка на Виталик не гребе златото с лопата. И нея, както и самата Анюта, я хранели собствените й крака. Ако не се разтичаш — няма да продадеш жилище, ако не продадеш жилище — няма да получиш комисиона. И тогава няма какво да се яде. Оттук и изводът: за да се храниш повече, трябва повече да тичаш. Наистина, ако бягаш по-бързо, то и по-богато ще се храниш. Това бил затвореният кръг, по който Анюта се носела вече втора година, а Лиза — жената на Виталик, вече пета или шеста.
— Но откъде Лиза има толкова пари, че да ти ги даде?
В отговор Виталик само махвал с ръка срещу нея, сякаш пъдел досадна муха. Естествено, това довело до появата на нови подозрения у нея. Още повече, че все по-често започнала да чува от него едно женско име — Емилия. Отначало той го произнасял с трепет и уважение. Не, не любовен трепет, а с онзи трепет, с който говорят за страшния и могъщ началник. С лек полъх на страх.
Аня го попитала:
— Коя е тази Емилия?
И чула отговор:
— Престани! Това не е твоя работа.
— Кажи ми!
— Една жена. Много умна жена. Адвокатка. Юристка. Доволна ли си?
— А за какво ти е тя? Какво правите с нея?
Виталик се усмихвал загадъчно:
— Не тя на мен, а аз на нея съм й нужен! Толкова съм й необходим, че дори не можеш да си представиш. Тя е готова щедро да ми плати огромни пари. Огромни!
Това било всичко, което Аня успяла да научи от него. Но и това било достатъчно да всели в душата й поредната смътна тревога. Освен това, името на тази Емилия непрекъснато звучало в устата на нейния любовник. Тази жена му се обаждала по всяко време. И което е по-интересно, той винаги отговарял.
— Дори веднъж, когато с него правехме секс, тази Емилия позвъни и той ме заряза и веднага вдигна мобилния си телефон! — спомняйки си за миналата обида, проплака Анюта. — Сякаш от този звън зависеше целият му живот.
Лиза и Мариша се спогледаха. Очевидно, това поведение на Виталик показваше, че Емилия и нейните позвънявания наистина са били от изключителна важност за него.
— А за какво си говореха с нея?
— Не знам. Той винаги отиваше в другата стая.
— И ти нито веднъж не си подслушала?
— Не. Разбира се, опитвах се, но нищо не се получи. Единственото, което веднъж успях да чуя, беше как Виталик няколко пъти й повтори: „Не, Емилия, скъпа, тя нищо не подозира. Такъв лапнишаран никъде няма да намериш!“
Мариша и Лиза отново се спогледаха:
— Интересно, за кого ли е говорел той?
Тази подслушана част от неговия разговор, предизвикала в Анюта нов пристъп на ревност. Явно отношенията между Виталик и неизвестната Емилия излизали извън рамките на официално деловите. Като всяка истинска жена, Анюта почувствала опасността буквално с вътрешната си интуиция. И когато доволният любовник се върнал при нея след проведения телефонен разговор с неговата твърде любезна Емилия, Анюта го попитала:
— Каква е тя?
— Коя?
— Тази Емилия, която ти звъни непрекъснато.
— Първо, тя ми звъни по работа и в строго уговорено време — от пет до шест часа всеки делничен ден.
— Защо?
— Това е нейното време.
Анюта изтълкувала думите му така, че Емилия му се обажда единствено, когато Виталик е на работа.
— Значи, когато ти си вкъщи с Лиза, тази Емилия не те търси?
— Не! Ти пък! — дори се изплашил Виталка. — Това не трябва да става! В никакъв случай! Това може да провали цялата работа.
— Каква работа?
— Ако много знаеш, бързо ще остарееш — изхилил се Виталик. — И без това вече са ти се появили първите бръчки, така че не рискувай.