Ако Анюта бе чула тези думи за себе си, то би скачала до седмото небе от щастие. А Емилия само снизходително му се усмихнала в отговор. Ами да, на нея сигурно по сто пъти на ден й се налагало да чува такива ласкателства и дори по-изискани мъжки комплименти. С такава външност! Та мъжете направо трябва да падат след тази добре гледана самка! Да лежат в краката й и всячески да се опитват да измолят нейните благосклонни погледи.
Виталик правел точно това. Анюта го гледала и хапела устните си от обида. Той я е лъгал! Лъгал я е през цялото време! Никаква старица не е тази Емилия! Най-много да е на четиридесет, а изглежда като на тридесет и пет, дори и по-млада. И изобщо не е ужасна. Не е куца. А къде е бастунът й? Къде е голямата брадавица на носа й? Всичко е било лъжа! Всичко!
И в главата на Анюта се появила ужасна мисъл. Ако нейният любовник я е лъгал по повод на Емилия, той сигурно я е лъгал и за друго? Може би, той изобщо няма намерение да се развежда с жена си? И няма никакво намерение да свърже своя живот с този на Анюта? Може би той има съвсем други планове? Но какви?
Аня вече разбрала, че било безполезно да разпитва Виталик. Любовникът й нищо нямало да й каже или щял да я излъже отново. Оставал единственият практически безпогрешен в дадената ситуация вариант — да ги проследи!
— По-лошо от това няма накъде повече — промърморила Анюта, окуражавайки се сама.
Впрочем, не било лесно да проследи двойката веднага. Виталик хванал своята дама под ръка и я превел през улицата до една внушителна, блестяща черна кола.
— „Лексус“! — спряло дишането на Анюта.
Същият този „Лексус“, за който Виталка бълнувал отдавна. Сега й станало ясно, откъде се били взели неговите фантазии! Той се бил прицелил в Емилия, а заедно с нея и в нейния автопарк. В колата, освен Емилия, както забелязала с орловия си поглед Анюта, имало и шофьор. Естествено, къде ти такава примадона сама ще седне зад волана. Едва ли с изнежените си ръце е държала нещо по-тежко от пудриера.
Виталик настанил изгората си, седнал до нея и колата потеглила, оставяйки Анюта с увесен нос. Тя благоразумно не тръгнала да преследва „Лексуса“ пеша. Колкото и да била разстроена, обидена и озлобена, прекрасно разбирала безперспективността на такова преследване. Да, двойката се измъкнала. Засега Анюта знаела за Емилия само номера на нейната кола и името й. Затова пък оставал Виталик! Същият този Виталик, който по невнимание разкрил пред Анюта голяма част от своя живот. Например, тя знаела адреса на офиса му, домашния му адрес, познавала се с много от неговите приятели и даже с родителите му.
На това място Лиза подскочи като ударена от гръм.
— Той те е запознал с нашите приятели?! — възкликна тя, гледайки в упор Анюта.
— Да.
— Те всичките ли знаеха за вас?
— Ами… мисля, че се досещаха.
— И при родителите си ли те е водил?
— Да.
— Направо в техния дом?
— На вилата им. Това лято.
Но като видя как се изкривява лицето на Лиза, тя побърза да добави:
— Не ме е водил там специално… просто се налагаше да им занесе нещо, с което да пръскат ягодите в градината си.
— Спомням си. Аз самата го купих по молба на свекърва ми — глухо произнесе Лиза.
— Ето, виждаш ли, а Виталик след това трябваше да им го занесе и ме взе със себе си.
Лиза беше смазана. Такова предателство от страна на неговите родители тя не беше очаквала. Да знаят, че върти любов с друга жена и нищо да не й кажат! Да не я предупредят! Да не вземат никакви мерки! От всичко това се налагаше един-единствен извод: родителите на Виталик изобщо не са се интересували с коя жена живее той. Може пък да са се радвали, че синът им ще се раздели с безплодната неудачница и ще се ожени за друго момиче, което ще ги дари с внук или внучка.
— А приятелите му? — промърмори тя. — С кои те е запознал?
Анюта назова няколко имена и Лиза усети, как целият свят около нея се срутва. Тя познаваше добре всички тези хора. Беше сигурна в симпатиите им към нея. И нито един от тях не й беше казал дори думичка, за да я предупреди за опасността. Защо? Освен това Виталик беше запознал Анюта не само с приятелите си, но и с техните жени. Най-малкото от женска солидарност те можеха да й звъннат поне веднъж.
Без да мисли повече, Лиза се втурна към телефона и набра номера на Галя — своята най-близка, както тя смяташе, приятелка, омъжена за Антон — един от най-добрите приятели на Виталик.
— Ти какво искаш? — равнодушно й се развика тя в отговор. — Ние с Антон да се бъркаме във вашия живот с Виталик, а после да излезем виновни? Не е! Благодаря! Оправяй се сама с твоя мъж!