В същия дух се изказаха и останалите. Никой не изпитваше и най-малко угризение на съвестта. А Настя направо заяви на Лиза:
— За нас ти си минало. Ние с мъжа ми решихме така — както той досега е бил приятел с Виталик, така ще бъде и занапред. А коя ще бъде негова жена, не ни интересува. Била си ти — общували сме с теб. Сега е Анюта — ще общуваме с нея. Това е животът. Слез от облаците, Лиза!
Докато разговаряше с вече бившите си приятелки, Лиза едва сдържаше сълзите си. Тяхното предателство сякаш я нарани повече от лъжата на собствения й мъж. Виждайки, че всеки момент Лиза ще се срине, Мариша се втурна да я утешава:
— Защо обръщаш внимание на тези безчувствени кучки? — възмути се тя. — Да, такъв е животът, но в този живот каквото посееш, такова ще пожънеш. Проявили са жестокост към теб, но те също могат да се окажат в подобно положение и едва ли ще намерят съчувствие сред своето обкръжение!
Анюта се чувстваше виновна и беше притихнала като мишка в ъгъла на стаята.
— Да разказвам ли по-нататък, или не? — накрая прошепна тя.
— А-а, ти не си ни разказала всичко ли? — обърна се към нея Мариша.
— Не съм.
— Какво още знаеш?
— Ами… аз все пак проследих тази Емилия.
— Разказвай!
И Анюта продължи разказа си. След като се убедила в измяната на своя любовник, тя предприела мерки да го притисне до стената. Него и тази противна Емилия. В мозъка на Анюта се въртели много планове. Може би Емилия е омъжена и не иска да разваля отношенията с мъжа си? Ще се изплаши от евентуален скандал и ще се раздели с Виталик? Трябвало обаче всичко да изясни много добре, защото втори шанс Анюта нямало да има. Тя знаела това със сигурност. Трябвало да действа веднага.
Подгонено от отчаяние и ревност, момичето развило бясна дейност. Не можело да спи и останало да чака до късно пред дома на любовника си. Той се бил разделил с Анюта около шест, а вкъщи се прибрал към единадесет часа. Имал самодоволен вид, сияещ и малко палав като на мартенски котарак, върнал се от похотлива и сполучлива разходка по покривите. Но излизайки от колата си (този път това бил очуканият от времето „Опел“, а не луксозният „Лексус“), Виталик ловко смъкнал от лицето си това изражение като го заменил с маската на изморен и угрижен от работа и проблеми човек.
И с тази маска на лицето си се отправил към вкъщи. Повече не се появил обратно. Играел ролята на примерен съпруг, съсипан до крайност от тежката си работа.
Анюта разбрала всичко. Виталик лъжел не само собствената си жена, но и нея. А какво още трябвало да очаква? Щом мъжът бил способен така лесно да лъже жена си, която му вярвала, с която бил живял не една година, с която бил делил масата и леглото си, за какво изобщо можела да претендира тя? Тя била само негова любовница! Разбира се, той я е лъгал и щял да продължава да я лъже. А след това съвсем щял да я изостави!
Простата мисъл, че после Виталик можел да зареже и Емилия, някак си не успяла да успокои Анюта. По природа тя не била злобна или завистлива и не можела да се радва на чуждото нещастие.
Но, както се казва, чуждото си е чуждо, но своето не давам. А Виталик (ама че женска логика!), Анюта считала изцяло за своя неоспорима собственост.
Затова, рано на следващата сутрин, за да не изпусне Виталик, Анюта отново заела позиция около дома на своя любовник. Той се появил точно в девет. Седнал в колата си и се отправил към офиса. Анюта го последвала с такси. Направо се разорила, но била готова да даде и повече, само да се ориентира в ситуацията. Тя прекарала около офиса на Виталик цели три часа. И накрая, около един на обяд, го видяла да излиза. Анюта веднага го набрала по мобилния, но той само се смръщил и не отговорил на обаждането.
По принцип той така постъпвал и преди. Казвал й, че на обекта, сред работниците на строителната площадка трябва да забравиш за близките си, докато си сред шума на вдигащи се стени и режещи се тръби. С една дума, просто се оправдавал, че не чува телефона си. Но сега Анюта видяла, че нейният любовник всъщност не искал да разговаря с нея.
— Така значи, Виталик! Гадино, такава! — побесняла Анюта.
Излишно е да се казва, че и този път Виталик се срещнал с Емилия. Сега вече Анюта успяла да подслуша за какво си говорят. Както се предполагало, разговорът бил за любов. По-точно казано, Виталик говорел, а предметът на неговите чувства го слушал снизходително. Срещата била в едно скъпо кафене, където Анюта си поръчала малка чашка с кафе, стъписана от факта, как тази силно горчива напитка струвала колкото порция пържола с пържени картофи и салата в някое по-скромно заведение.