Но това кафене имало едно важно предимство. Анюта и друг път била идвала тук със своите продукти, затова сервитьорките я познавали добре. Козметичните средства, които предлагала, се отличавали с качество и тя никога не подвеждала клиентките си с изтекъл срок на годност или с високи цени. И винаги се опитвала да им даде, макар и малка, но все пак някаква отстъпка. Всеки път им оставяла мостри, сувенири и фирмени рекламни материали. Затова сервитьорките й били почти като приятелки и сега с разбиране се отнесли към проблема на Анюта.
— Ах, какъв мерзавец! — възмутили се те. — Ако искаш, няма да го обслужим. Ще го изгоним и майната им на бакшишите!
— Не, недейте! Точно обратното. Обслужете го възможно най-добре. Буквално не се отделяйте от него и от онази жена. Опитайте се да чуете всяка тяхна дума. После ще ми разкажете всичко.
Катюша била съобразително момиче, а природата я била дарила и със силна памет. Така че, тя разказала на Анюта всичко, което успяла да чуе от разговора на Виталик и Емилия.
Отначало той й се клел в любов. Дори се разплакал, че не могат да бъдат заедно. Нямало никакви съмнения, че имат сериозни интимни отношения.
Емилия изслушала своя любовник, но не му отговорила с подобни излияния. Вместо това прехвърлила разговора върху Лиза и казала:
— Твоята жена се оказа костелив орех!
— Нищо. Аз я познавам добре. Лиза търпи до последно, но след това се предава. Сега тя е на ръба. Още един удар и ще се срине окончателно.
— Виж — намръщила се Емилия, — това беше твоя идея, но ако нещо се провали, ще отговаряме и двамата. Помни, че милиони са заложени на карта.
— Не се безпокой, скъпа, всичко върви по план. Повярвай ми.
— Къде е днес жена ти, още ли е в болницата?
— Не, решихме, че у дома, в уединение, работата ще тръгне по-бързо.
— Добре, а как мина всичко?
— Великолепно! Тази лекарка, която ти ми препоръча, се оказа истински професионалист. Как само успя да промие мозъка на Лиза! Представяш ли си, моята глупачка наистина повярва, че е бременна!
— Но и ти се постара.
— Няма значение, една жена трябва да е пълна идиотка, каквато е моята, за да повярва, че е бременна, когато за никаква бременност и дума не може да става!
— А от лекарствата, които ти донесох, даваш ли й?
— Да.
— Всичките? Подействаха ли й?
— Разбира се! Главата на глупачката окончателно се завъртя, започна да й се гади и на няколко пъти припада.
— Толкова зле ли се чувства? — видимо се зарадвала Емилия.
— Както физически, така и психически.
Тогава Анюта не разбрала за какво точно става дума.
— Затова пък сега разбирам отлично! — възкликна тъжно тя, поглеждайки Лиза. — Тези двамата са се наговорили да те премахнат от този свят. И закономерно да те доведат до самоубийство! И са те тровили с някакви хапчета.
Това изглеждаше толкова чудовищно, че умът им не го побираше.
— Разбира се, Виталик не беше идеален мъж — промърмори Лиза. — Но не беше звяр. Не беше садист. За какво му е трябвал този спектакъл?
— Да. За какво ли?
— За да се освободи от теб!
— Пак не разбирам — поклати глава Лиза. — Това е нелепо. Ние просто можехме да се разведем. Нямаме деца. Общото ни имущество е един сервиз за хранене, килимът на пода и някаква битова техника. Колата е на негово име, жилището си е мое. Какво е имало да делим?
Това беше главният въпрос. И той постави в задънена улица не само Лиза, но и Мариша, и Анюта. И трите замълчаха и се замислиха.
Мариша мислеше и за друго. Излизаше, че нито Лиза, нито Анюта са познавали както трябва човека, с когото едната е живяла дълго време, а другата е планирала да свърже живота си занапред. И двете са смятали, че ако Виталик не е идеален, то е много близо до това. А какво се оказваше, на практика — до тях вместо идеален мъж през цялото време е бил измамник, предател, че и по-лошо! Жесток убиец, който е кроил планове как да се избави от собствената си жена?
По дяволите, защо наистина са му били нужни такива усложнения, за да отстрани Лиза, след като градският съд има дела три пъти седмично и да се разведе с Лиза е можел за по-малко от три месеца? Без всякакви жертви и кръвопролития.
Глава 7
Трите момичета мислиха за това цяла нощ. Сутринта на закуска, която Анютка красиво им сервира, направиха боен съвет. Анюта запари необичайно силен и вкусен чай, добавяйки му някакви билки.
— Тайната на моя чай не е в билките, а в друго.
— В какво?
— Искате ли да ви разкажа един виц, той е малко старичък, но е весел.
— Давай.
И Анюта започна да разказва:
— Лежал на смъртния си одър един много, много стар евреин. Около него се събрало цялото му голямо семейство, приятелите, съседите. С една дума, цялата еврейска общност, в която той бил живял. И всички го молели да им сподели тайната на своя особено вкусен чай, който той приготвял и с който черпел всичките си гости години наред. „Ние винаги с уважение сме се отнасяли към твоето майсторство, никога не сме гледали как го приготвяш, никога не сме те разпитвали за твоята рецепта. Но сега, казали те на стария евреин, ти умираш. Кажи ни своята тайна, не я отнасяй в гроба.“ Отначало евреинът мълчал, но предчувствайки, че смъртният му час наближава, със сетни сили се вдигнал от възглавницата и прошепнал: „Евреи, не икономисвайте чая!“ Паднал и издъхнал.