Костя отново изпадна в ужас.
— В чужд дом! Без покана от собствениците! Какво говорите? Ако Емилия наистина е отишла някъде и се върне, ще ми отреже главата!
— Добре. Ще почакаме.
Те почакаха около десет минути, после още пет, и още три. Накрая чакането стана направо нетърпимо.
— Костя, ти както искаш, но ние ще влезем!
Костя кимна унило:
— Влезте. На вас тя нищо няма да ви направи.
С лек трепет трите момичета се приближиха до открехнатата врата. Тази елегантна врата от масивно червено дърво сякаш им внушаваше респект и страх. Макар че нямаше от какво да се боят. Дори и Емилия да си беше в къщи, нямаше да ги изяде.
— И въобще — окуражи ги Мариша, — Лиза, по-скоро тя от теб трябва да се страхува, а не обратното.
Лиза мълчеше. Мариша първа влезе в жилището на Емилия. Още от пръв поглед и с първата крачка навътре, стана ясно, че тук живее самотна млада жена. Чувствена, сексуална и твърде разкрепостена. При това с изключително своеобразно чувство за хумор.
— Що за украса е това? — изумено попита Анюта, разглеждайки нещо изсушено, висящо на стената. — Прилича на сух салам, но какви са тези коси?
— Ти за скалп чувала ли си някога?
— Скалп? Нима това е част от нечия глава заедно с косата? Доколкото знам, индианците са ги отрязвали от главите на своите жертви.
— Абсолютно вярно.
— Какво общо имат скалповете на индианците с това тук?
— Имат, защото това също е скалп. Само че… само че от друга част на тялото.
Анюта още известно време замислено разглеждаше странния предмет на стената, опитвайки се да вникне в смисъла на думите на Мариша. После се усети. Диво извика и отскочи далеч настрани.
— Ау! Ау! Ау! Това същото ли е, за което си мисля?
— Именно.
— Каква гадост!
Но Лиза повече я вълнуваше друг въпрос.
— Откъде го е взела? Нима… като индианците… от своите жертви…
Не можа да довърши, защото дъхът й спря. Момичетата се звериха още малко към страшния експонат, а после Мариша неуверено каза:
— Не е, това е някаква глупост. Навярно е имитация.
И трите побързаха да се отдалечат. Но и по-нататък не беше по-добре. Навсякъде по стените имаше картини на мъже и жени в съвсем откровени пози. При това телата им имаха такива странни цветове и бяха извити в такива причудливо невъзможни ракурси, което изцяло създаваше впечатлението, че правят секс не живи хора, а вече покойници поне на два или три дни, с напълно изпочупени крайници.
— Какъв ужас! И кой е могъл да нарисува това!
— По-добре попитай, на кого в главата му е дошла такава идея да закачи това на стените в дома си?
Единственият приличен предмет сред тези картини беше голяма фотография в красива резбована рамка, изобразяваща стените на някакъв древен индийски храм. Тук персонажите също активно се занимаваха със секс, но поне изглеждаше красиво.
Коридорът, на практика превърнат в картинна галерия, най-накрая свърши и момичетата се озоваха в хол с внушителни размери. Там имаше три врати. Една за кухнята, друга за стаята за гости и третата, явно за спалнята. Първите две бяха широко отворени и в стаите не се виждаше никой. Вратата на спалнята беше плътно затворена. И напълно естествено, именно тя привлече момичетата по-силно от всичко.
— Да влезем ли?
— Страшно е.
— От какво се боиш? Нали сме заедно.
Не откриха нищо страшно зад вратата на спалнята. Луксозни мебели от червено дърво. Копринени чаршафи, върху които е страшно неудобно да се спи, защото се пързалят (Мариша знаеше това от собствен опит). Мек килим на пода, изглежда ръчна изработка. И отново картини по всички стени. Същите фигури, здраво сплетени в немислими за живия организъм пози. А в дъното, върху цялата стена над спалнята, беше нарисувано епично платно, изобразяващо като че ли някакъв бой, или безумен секс, или излизащи от мрачни подземия зомбита.
— Боже! — изпищя ужасената Лиза. — Стана ми лошо. Ако не възразявате, ще се махна оттук.
Момичетата нямаха нищо против. Платното толкова ги бе впечатлило, че те почти не забелязаха изчезването на Лиза. Усетиха се в момента, когато дочуха отнякъде нейния силен вик:
— Ааа! Аааа!
Бутайки се една друга, Анюта и Мариша се притекоха на помощ. Впрочем, с Лиза не се беше случило нищо страшно. Тя стоеше в хола и глупаво се беше втрещила срещу още една врата. Момичета не я бяха забелязали преди, защото тя беше ловко замаскирана с гипсова фигура на демон — мъж с внушително стърчащ полов орган. Те само хвърлиха коси срамежливи погледи и побързаха да отместят очи.
Оказа се, че това не е просто статуя, а вратата на банята. А дръжката се оказа именно това, което момичетата срамежливо отбягваха да гледат. И ето, че на прага на тази стая с неприлична дръжка на вратата, стоеше Лиза и крещеше: