— Погледни, това твоята шефка ли е?
— Да погледна?
Върху лицето на младия човек се изписа такъв ужас и отвращение, сякаш Мариша току-що му беше предложила да изяде жив дъждовен червей, мъхеста гъсеница или лепкав охлюв.
— Да погледна? Как така да погледна?
— Много просто! Приближи се и погледни!
— А… а не може ли с това да се заеме милицията?
— А някой извика ли ги?
На практика още никой не се беше обадил в милицията и Костя с готовност предложи:
— Аз мога! Ще ги извикам!
— Първо се увери, че трупът е на Емилия.
— Мога да мина и без имена. Просто ще им кажа, че сме намерили мъртво тяло. Нека те сами да установят чие е.
Търпението на Мириша се изчерпа. Жалък страхливец!
— Анюта, ела — извика тя момичето. — Ти също си виждала Емилия, нали?
— Да.
— Ще погледнеш ли? Това тя ли е, или не?
Анюта не се препира. Щом трябва, значи, трябва. Приближи се до трупа, внимателно отмести кичур коса и дълго се взира в лицето.
— Е, какво?
— Не знам. Всичко е залято с кръв. Нищо не се вижда, но косата и фигурата са точно като нейните.
Пристигналите ченгета не се отличаваха с подобна чувствителност. Те бързо установиха, че трупът принадлежи на гражданката Емилия Лвовна Голубкова, родена през 1963 година, живееща в настоящата квартира като официална наемателка, за което имаше писмен договор между собственика на жилището, някой си Сива Иван Иванович и гражданката Голубкова.
— Тя е на четиридесет и пет години! — ахна изненадана Анюта, чувайки датата й на раждане. — А пряко сили изглежда на тридесет и три! Потресаващо!
Ченгетата много бързо изпълниха цялото жилище. Изгониха свидетелите навън зад вратата, но прикрепиха към тях един млад сержант, който ги развличаше с разговори, докато колегите му си вършеха работата.
— Ние дойдохме при вас веднага след друг случай. По телефона някаква съседка ни каза — „мокра поръчка“ — убийство. Пристигнахме, действително имаше труп. Навсякъде кръв, още някаква течност, вонеше. Започнахме да оглеждаме, оказа се просто някакъв пиян сред купчина боклук. Въргаляше се на пода в собствената си пикня и излят кетчуп. На всичкото отгоре започна и да вика, когато го разбутахме. Даже не се и опитахме да го вдигнем. Нека си лежи, щом така му харесва.
— При нас кетчуп няма — въздъхна Лиза. — Тази жена наистина е убита.
Сержантът кимна и продължи да приказва, като от време на време прекъсваше с ненатрапчиви въпроси, опитвайки се да изясни какво са правили приятелките в дома на убитата. Тоест, той си мислеше, че въпросите му са ненатрапчиви. На практика, момичета прекрасно разбираха всичко. Нека момчето потренира изкуството как се води разпит. В края на краищата не ги затрудняваше, а пък за него щеше да е от полза.
След това ги разпитва старшият оперативен. Той искаше да знае, кой вятър е довял приятелките в квартирата на Емилия Лвовна. Трябваше да повторят същата версия, която казаха пред Костя. Момичетата бяха дошли при покойната по повод погребението на своя близък приятел и съпруг на Лиза.
— Също покойник?
— Разбира се — с достойнство потвърди Лиза. — Аз не погребвам мъжете си живи!
След тази язвителна забележка оперативният се изчерви. Остави ги за малко на мира, но не ги пусна да си ходят.
— Ще чакаме следователя.
Най-накрая се появи и следователят и им зададе същите въпроси за трети път. Сега вече приятелките започнаха да стават раздразнителни и да недоволстват.
— Докога? През цялото време ни питате едно и също. Попитайте нещо по-оригинално!
Следователят не можа да измисли нищо по-оригинално. И ги пусна. Разбира се, обеща им, че ще провери тяхната информация. Като цяло се държа коректно, без да ги заплашва. А и какво да ги заплашва — и за непросветения беше ясно, че Емилия е била убита отдавна. И от доста дълго време лежи на пода в своята баня.
— Убили са я през нощта — подслушаха момичетата думите на съдебния лекар. — В краен случай вчера късно вечерта. Явно нещастната жена е искала да си вземе вана. Даже я е напълнила, сложила е шампоан и соли за вана. Не е подозирала нищо, а в този момент убиецът се е появил зад гърба й и я е ударил по тила. Костите й не са издържали и… с една дума, мигновена смърт. Мисля, че тя даже не е успяла да се изплаши.
Като чуха това, момичетата се спогледаха. Кой е бил в квартирата на Емилия, от кого тя изобщо не се е притеснявала, че даже е решила да вземе вана? Ако знаеш, че в къщата ти има чужд или малко познат човек, едва ли спокойно ще отидеш да разпускаш в горещата вода. През цялото време ще си мислиш, какво ли прави той оттатък?
— Възможно е Емилия да се е канела да се изкъпе във ваната заедно с него.