Ами да, размерите на ваната позволяваха да се изкъпят не двама, а направо петима. Съдържанието на картините, закачени по стените на коридора и спалнята й, красноречиво показваха, че тя е била напълно в състояние да направи подобно нещо.
— Точно така, сега със сигурност знаем, че вчера на гости при Емилия е бил човек, когото тя е познавала добре.
— Познавала го е и му се е доверявала.
— И кой може да е бил?
Естествено в ума им идваше само една идея — любовник!
— Но нали любовник на тази жена е бил моят Виталик — възрази Лиза — а вчера той вече беше мъртъв.
— Изглежда не е бил единственият, който се е ползвал с нейната благосклонност! Такава жена е можела да има двама, трима, че и десет мъже едновременно.
Въпреки суматохата, Мариша беше успяла да разгледа покойницата. На масичката в хола имаше достатъчно много нейни цветни снимки, за да може да си направи извода, че убитата е била не само изключително красива и сексапилна, но по-важното — тя добре е съзнавала, че притежава тези качества. И ги е използвала на 100 процента.
Точно такива хора се добират до успехи в живота. Те са неотразими, знаят го и заразяват със своята самоувереност и околните. От снимките ги гледаше щастлива, уверена в себе си млада жена, успяла и елегантна.
— Да, тя със сигурност е имала много любовници.
— Странно — отрони Лиза, застанала до Мариша пред фотографиите на загиналата жена. — Лицето й ми е някак познато.
— Сериозно? Къде си я виждала?
— Не мога да си спомня, но не е било много отдавна — сигурна съм.
Момичетата ги вълнуваше един и същи въпрос. Дали убийството на Емилия не беше свързано с това на Виталик? И трите сами си отговориха, че двете убийства твърде много си приличаха.
— Вижте какво се получава — шепнеше Анюта, поглеждайки съчувствено към Костя, когото момичетата караха обратно с колата към погребалното бюро — първо убиха Виталик, а после — Емилия.
Костя издаде приглушен стон и Анюта отново го погледна със съчувствие. Трябваше да му съчувстват. Нали именно на него му предстоеше да съобщи на своите колеги трагичната новина и… да организира погребението на своята шефка по най-добрия начин. В това Емилия дори имаше късмет. Нямаше място за съмнение, че нейното погребение щеше да бъде едно от най-изисканите. Та нали не всеки ден погребално бюро погребва своята директорка.
— Забележете, и двамата са убити почти по еднакъв начин — прошепна Анюта. — И двамата са си били вкъщи. И двамата не са подозирали нищо нередно. И на двамата са им счупили главите!
Мариша и Лиза се съгласиха с нея. В тези две убийства имаше твърде много общи неща. Но кой беше този човек, който е влизал в дома и на Виталик, и на Емилия?
— Никой не ми идва наум — само разтвори ръце Лиза. — Господи!
— Какво? За кого се сети?
— Не, аз просто си спомних къде съм виждала тази Емилия.
— И къде?
— Именно тази жена ме бутна, когато си тръгвах от „Далила“! А веднага след като ме бутна, ми прилоша. И припаднах направо на улицата!
— Мислиш ли?…
— Да! Вече съм сигурна, че тя ми е направила нещо. Тогава ми се стори, че ме ужили оса, но сега разбирам, че не е била оса. Тази Емилия ми е сложила някаква инжекция, за да ми стане лошо!
Мариша поклати глава. Принципно, Лиза само потвърждаваше факта, че Виталик и Емилия са пристъпили към престъпен заговор, с цел да се избавят от Лиза. Да доведат бедната жена до самоубийство и после да отпразнуват нейната смърт. Но защо все пак им е било необходимо? Това не можеше да разбере.
Колкото и да беше странно, Анюта реши да остане в „Последен път“.
— Трябва да подкрепя Костя — срамежливо обясни тя своята постъпка. — Бедничкият, той е съвсем смазан.
Да, на Костя му се събра много, но с какво можеше да му помогне Анюта? Изглежда тя си имаше собствено мнение по този въпрос. Вероятно вече се беше примирила с това, че за нея Виталик е изгубен окончателно и завинаги, и сега се беше прицелила в нов дивеч. Какво пък, можеше само да се завиди на Анютината упоритост. Кралят умря! Да живее кралят!
— Какво щастие — сбогувайки се с тях заяви Анюта — че и трите имаме алиби за миналата нощ.
— Щастие?
— Веднага щом стане известно, че Емилия е била любовница на Виталик, а той е имал жена, в случая ти, Лиза, а и мен, подозрението ще падне върху нас двете. Аз чаках кога новият следовател ще се сети да се поинтересува кой е бил любовникът на Емилия. И какво щяхме да му отговорим? Същият този покойник, когото ние днес сме се опитвали да изпратим в последния му път, уж с блясък и тържественост, с нейна помощ?
Анюта се изсмя, явно много доволна, че е натрила носа на милицията. Имаше надеждно алиби. И ако беше възможно да заподозрат Лиза в съучастничество (на практика се случват и такива ситуации, когато съпругата и старата любовница забравят за враждата помежду си и се съюзяват срещу новата съперница), то да заподозрат в заговор Мариша нямаше как да стане. Тя беше напълно незаинтересовано лице. И следователно, на нея можеше да й се вярва.