Стори й се, че в другия край на площадката репеят се залюля силно. Сякаш в него се криеше някой. Но това можеше да е вятърът, затова не обърна особено внимание и продължи напред. Имаше да върви съвсем малко, не повече от сто метра. Но както се оказа, все още й предстоеше да премине точно това малко разстояние. Право пред нея от гъстите храсти изскочи твърде подозрителна личност. Мъж, небръснат, рошав, здравеняк. От него вонеше на алкохол на километър. Целият му вид не оставяше никакво съмнение — мъжът бе замислил нещо лошо.
Той препречи пътя на Лиза. И мълчаливо, само сумтейки, започна да се домогва до нея.
— Ей! Какво искаш?
Лиза вече разбираше какво иска. Да я ограби! Да я изнасили!! Или нещо повече — да я убие!!!
— Ей! Махай се! Не ме пипай! Ще крещя — предупреди го тя.
Той гнусно й се озъби, показвайки неравните си пожълтели зъби и протегна към Лиза своите дълги ръце с мръсни почернели нокти. И когато тяхната траурна ивица се оказа под носа на Лиза, тя закрещя:
— Помощ!
Струваше й се, че крещи с всички сили, но всъщност звукът, който излизаше от дробовете й, едва ли би изплашил и малко коте.
— Помощ! Помощ!
Лиза отстъпваше и отстъпваше, без да посмее да се обърне с гръб към своя нападател. После настъпи някаква пръчка. Спъна се и падна на земята. Мъжът се озъби още по-широко и в очите му прочете онова изражение, от което Лиза окончателно се увери: „Сега ще ме изнасили! Каква гадост!“ И в най-големите си кошмари не би могла да си представи, че до нея би могло да се докосне такова същество!
— Не ме докосвай! — пищеше тя. — Аз съм туберкулозна!
Това не му направи никакво впечатление.
— Зараза към зараза не се лепи! — само дръзко й се изхили той и се стовари върху нея.
Беше ужасно! Отвратително! Вонеше!
Лиза буквално се задушаваше под мръсното тяло. Мъжките ръце грубо шареха по нейната гръд, стараейки се да скъсат сутиена й. Плъзнаха под дрехите й и Лиза не знаеше от какво повече се задъхва — от вонята или от отвращение.
Лиза се бранеше с последни сили. Тя вече разбираше, че е загубила битката. Но да се предаде просто така не можеше. Докато й останеше и капка сила, щеше да се съпротивлява. Но силите я изоставяха с всяка изминала секунда. Насилникът беше къде-къде по-силен от нея. И в този момент, когато Лиза почувства как дишането й отслабва и върху очите й се спуска черна пелена, всичко изведнъж свърши.
Задъхана, Лиза скочи от земята. Пред очите й още чернееше, но слухът й беше в пълен порядък. Тя чу два гласа. Единият на мръсния насилник и вторият на още някого, смътно познат.
— На ти! На ти на теб! Изрод такъв!
Лиза искаше да види какво става и премита няколко пъти. Накрая пелената пред очите й започна да се разсейва и тя видя как пред нея се води истински ръкопашен бой. На тревата, изпотъпкана и нацапана от много поколения различни кучета, се биеха двама. Единият — същият този мръсник, който се опитваше да я изнасили, а другият… Ето ти изненада! Вторият беше нейният неизвестен спасител — мечтата на всички жени. Той отново й се беше притекъл на помощ. И сега с настървение налагаше своя противник.
Лиза почувства как адреналинът й се качва.
— Така му се пада! — закрещя тя. — Цапардосай го! Да знае как се нападат беззащитни момичета!
Нейният спасител охотно последва съвета й, като стовари върху мерзкия насилник такива силни удари, че онзи буквално започна да лази. И все пак успя да избяга като се отдалечи пълзешком, при това доста бързо.
— Да го догоня ли? — попита нейният спасител, дишайки тежко. — Ти само кажи, аз съм готов.
— Не, остави го. Ще го убиеш, без да искаш.
— Такива трябва да се убиват! — кръвожадно присви очи той. — Той теб… Той теб… Успя ли да ти направи нещо?
— Не, не! Само се опита!
— Гад! Не, пусни ме! Аз все пак ще го настигна и ще го убия.
— Недей! — изплаши се Лиза. — После ще те намерят и ще те арестуват. Заради него не си заслужава.
— Хайде да го предадем в милицията!
— Е… щом настояваш, добре.
Оказа се, че докато Лиза и нейният спасител спореха, насилникът окончателно беше изчезнал. Сигурно се беше скрил в храстите, беше залегнал, без да диша, защото се страхуваше да не привлече вниманието на благородния отмъстител.
— По дяволите! — изруга спасителят на Лиза, който обходи близките храсти, като се омаза целият в кучешки лайна. — Нека да пълзи! Ще ми падне той на мене!