— А ти как изобщо се озова тук! След мен ли вървеше?
— На мен ми е на път. Живея наблизо.
— Значи сме съседи? — зарадва се Лиза. — Слушай, не ми е удобно, но в такъв случай ще ме изпратиш ли до нас?
— С удоволствие! Вече ти предложих веднъж! Помниш ли?
— Помня и много съжалявам, че не приех предложението ти. Бях глупава.
— Не си глупава.
— Точно сега не съм. И затова те моля да ме изпратиш. Как се казваш?
— Толя.
— А аз съм Лиза.
Толя кимна и предложи на Лиза ръката си.
— По-добре се хвани за мен — каза той — ти си в такова състояние, че можеш и да паднеш. И знаеш ли какво… имаш ли в себе си огледало?
— Ако не се е счупило, имам, разбира се.
— Огледай се.
Лиза се огледа и изпадна в ужас. Косата й беше раздърпана и цялата набодена със суха трева и някакви боклуци. На бузата си имаше рана, а кожата й беше намазана с нещо жълто-кафяво. Ако това е… за това направо не й се мислеше.
С помощта на мокра кърпичка Лиза се поизбърса малко, но не й се удаде да възстанови предишната си външност с такива скромни средства. Трябваха й горещ душ, компреси и планина от фон-дьо-тен.
— Нищо — промърмори Лиза — до вкъщи са две крачки. Ще се добера някак си. Надявам се само да не ме срещне някой познат.
— Аз също се надявам, че иначе хората ще си помислят… — и той замълча.
Лиза се засмя. Хвана спасителя си под ръка и двамата тръгнаха по малката пътечка към дома й.
Глава 9
Следващият ден започна за Лиза почти щастливо. Във всеки случай, в сравнение с предишните няколко абсолютно кошмарни дни, този наистина започна щастливо. Като начало тя се събуди в чудесно настроение. Животът около нея постепенно се подреждаше.
Да, щеше да има още много неясноти и неприятности, но най-лошото остана в миналото. Виталик! Нейният мъж! Любимият мъж! Болката удари сърцето на Лиза! Имаше време, когато те се обичаха. Наистина се обичаха. И как е могъл да бъде толкова жесток с нея? Да я накара да повярва, че е бременна. После да я лиши от тази вяра. А всъщност нищо такова да не е имало. Той самият е нагласил всичко така. Освен това е имал две любовници едновременно! И с този човек тя е живяла толкова години рамо до рамо. Обичала го е! Грижела се е за нето! Предател!
Мислите й за любовта, която бе изпитвала към него, светкавично се разсеяха, а желанието й да плаче категорично се изпари.
— Много добре, че го убиха! — възкликна в гнева си Лиза. — Така му се пада!
Лиза дори почувства известна симпатия към неизвестния престъпник. Избавил я беше от необходимостта сама да се разправи с този подлец.
— Ама аз наистина щях да го убия, ако бях научила какво е замислил и…
За съжаление, на Лиза хич не й идваше наум, че е можело изобщо и да не разбере за номерата на своето мъжленце. Ако опитът й да се хвърли под колата се беше увенчал с успех, тя щеше да умре, сигурна в любовта на Виталик и в собствената си нищожност.
Всичко това сега беше минало. Тя не беше вече кон с капаци на очите. Виждаше всички събития в истинската им светлина. И съвсем не е нищожество! И съвсем не е ненужна! И за провалените срещи в офиса, което бе главната причина да я уволнят, изобщо не беше закъснявала заради собствената си разсеяност.
Едва сега Лиза разбираше, че всичките тези закъснения бяха по вина на нейния мъж. Той нарочно е повреждал колата или пък е казвал, че е развалена и няма да може да я закара на нужното място навреме. И часовниците е премествал! Като стой, та гледай, той е бил. Нали на следващия ден часовниците си вървяха съвсем нормално, а батерията никой не беше сменял, Лиза провери.
— Тогава за какво да тъгувам? За това, че моят спътник в живота, се оказа предател, замислил най-лошото срещу мен, а сега го няма? Точно обратното! Трябва да се радвам!
Все пак едно зрънце съмнение отравяше целия оптимизъм на Лиза. Както и да го усукваше, Виталик беше убит. И неговата любовница, Емилия, също. И макар техният убиец да действаше явно в полза на Лиза, кой можеше да й гарантира, че занапред неговите планове нямаше да се променят? Кой знае, може би следващата жертва щеше да бъде именно тя самата?
— С тези убийци никога и нищо не може да се знае със сигурност.
Въздишайки, Лиза стана от кревата. Днес имаше намерение да прекара деня у дома. Първо, след вчерашното нападение, лицето й беше осеяно със синини и рани. Ако с по-слабите драскотини можеше да се справи без много труд с помощта на фон-дьо-тен и няколко къдрици от спуснатата си коса, то ожуления до кръв нос и синината под окото нямаше как да прикрие.
— Къде ще ходя в такъв вид? Ще си седя у дома!
На това безспорно разумно решение здраво пречеше едно обстоятелство — хладилникът й беше празен. Остатъци от изсъхнала сметана, кутия с консервиран лапад, едно яйце и малко майонеза, кетчуп и разни други сосове в стъклени и пластмасови бурканчета. Разбира се и с това можеше да мине. В шкафа намери макарони и консерва със задушено месо. Но душата на Лиза имаше нужда от полет. Тя не искаше макарони по войнишки с консерва. Искаше съвсем друга храна.