Тя искаше хубаво сирене — синьо с плесен или меко бяло с твърда жълта коричка. Искаше вино. Искаше плодове и ядки. Не би се отказала и от пирожки, а всичко това би си хапнала с фини късчета телешко алангле, залято с пикантен дресинг.
— Откъде да взема пари за всичко това?
В портмонето си Лиза имаше пари, колкото да купи една франзела и няколко ябълки, от най-евтините, разбира се. И това беше много тъжно. Тя не обичаше евтини ябълки, падаше си по хубаво грозде, пъпеши, круши и ягоди. Най-много обичаше пъпеши — огромни, дълги и ароматни, щом ги поднесеш до носа и мирисът веднага проникваше през грапавата им кора.
— Ще мина и без пъпеш — успокояваше се Лиза. — Ще тръгна пак на работа, ще получавам пари, тогава вече…
Тя не довърши изречението, защото нейната ръка, тършуваща из кухненското шкафче в опит да открие нещо по-вкусно от макарони, се натъкна на някаква непозната за нея кутия. Цветна метална кутия, ярко и красиво изрисувана с разнообразни градински и полски цветя. Художникът така умело беше направил композицията, че розите отлично съседстваха със скромните маргаритки, а шибоят седеше отлично на фона на незабравките.
Сърцето на Лиза замря от някакво неопределено предчувствие. Тя със сигурност не беше купувала тази кутия за чай. Абсолютно сигурно. Дори и в добрите времена, когато имаше в себе си достатъчно пари, тя би си избрала метална кутия в съвсем друг стил. А тази холандска живопис, която неотдавна дойде на мода, беше любима тема на нейния мъж.
Лиза си спомни, че той специално я беше водил в Ермитажа, за да й покаже такива картини или поне подобни. Там също имаше нарисувани много цветя, а до тях висяха други картини — с плодове, ловни натюрморти и горски пейзажи.
— Всичко ми е ясно, този чай го е купувал Виталик.
Лиза протегна ръка и смъкна кутията от полицата. Вътре обаче нямаше чай. Нищо не шумеше или не се изсипваше. Едновременно с това, кутията не беше никак лека. Вътре определено имаше нещо. Лиза затаи дъх, отвори капака и погледна.
Първо я изпълни чувство на гняв. После на тържество. А после се засрами. Не заради Виталик, който грозно криеше от нея пачки с пари в кутия за чай. Заради собствената й немарливост й стана срамно. Нима у една добра домакиня тази кутия би престояла в ъгъла на шкафа незабелязана толкова време? Не-е, добрата домакиня непрекъснато прави ревизия на своите запаси, добрата домакиня веднага щеше да попадне на тази тенекия.
— Да-а, мъжът ми много добре е знаел къде да крие парите си от мен.
Лиза веднага се утеши. И какво като не беше идеалната домакиня? Ако беше така, може би щеше да забрави за масичката си с козметика или за етажерката в банята, където лежаха самобръсначката, восъкът за епилация, лосионите, маслата и всякакви други дреболийки, необходими като допълнение към естествената красота. Както се казва, няма идеални хора. Вкъщи всеки си има поне едно ъгълче, в което поглежда изключително рядко.
Лиза се успокои, постави металната кутия на масата пред себе си и се загледа. Имаше долари, рубли и малко евро. Парите бяха много. Но колко точно?
— Трябва да ги преброя!
Тя започна да брои. От вълнение няколко пъти се обърква, макар че, обикновено смяташе добре. После, отново от вълнение, забравяше вече получените резултати. Наложи се да отиде до стаята за химикалка и лист хартия. И тогава вече работата тръгна спокойно. Оказа се, че в кутията бяха скрити почти три хиляди и петстотин долара, без една стодоларова банкнота. Двадесет хиляди рубли. И триста евро в купюри по десет евро.
Прилична сума. Не са милиони, разбира се. Като отчете факта, че в деня на заплата, Виталик носеше на Лиза някакви си петнадесет хиляди рубли, с които те живееха и двамата, това си беше истинско богатство. И за пореден път Лиза почувства пристъп на безсилна злоба. Как се трепеше, за да намери пари за издръжката на жилището, за телефона и другите разходи. За тях всеки месец й трябваха около две хиляди. Парите вечно не стигаха, а Виталик само безпомощно вдигаше ръце.
— Какво да направя, скъпа! Харчи по-икономично!
Добре го казваше, икономично! Къде по-икономично от това! И без друго едва ли не я караха само на макарони с маргарин! Лиза взе купчината с розови квитанции, които се бяха събрали. Да, дължеше над пет хиляди. Вече я бяха викали няколко пъти, засрамваха я и я приканваха да си плати дълга. Какъв позор изтърпя последния път! За нищо на света нямаше да го забрави! А в същото това време този мръсник е седял върху кутия с пари, без да отрони нито дума!