— Все някога трябва да започна отначало — измърмори Лиза. — Виталик го няма вече. Налага ми се да се оправям сама.
Честно казано, Лиза не обичаше да кара кола. Но беше безсмислено занапред да влачи тежките пакети на гръб, когато все още здравата бричка стоеше под прозорците! Ругаейки се за необмисления порив, с който изскочи от вкъщи, Лиза бавно запълзя обратно. Тежките торби буквално я притискаха към земята. Имаше чувството, че ръцете й се удължават и още малко ще изскочат от ставите. Не, тя не беше създадена да носи тежести.
Като се озова пред прословутата кучешка площадка, Лиза веднага свърна встрани. Да повтори вчерашното приключение? Пази Боже! Каква гаранция имаше, че в необходимия момент щеше да се появи героят Толя? Нямаше никаква гаранция, а да се сражава сама със сексуални маниаци — въобще не искаше. Не искаше да ги среща дори. Но й се наложи!
Съвсем неочаквано тя видя маниака. Щом зави зад ъгъла към блока си и веднага го видя. Той стоеше в двора, в компанията на някакви подозрителни типове, договаряйки се за нещо с тях. При вида на своя вчерашен нападател, при това толкова близо до собствения й дом, сърцето на Лиза болезнено заби. Той не се беше укротил! След вчерашното сбиване с Толя, той не само не се беше изплашил, но и явно я беше проследил! И сега я причакваше направо пред дома й!
Лиза не можеше да мине през двора, защото вчерашният маниак щеше да я види.
— Трябва да отида в милицията — реши тя. — Веднага.
Но как да отиде в милицията с двете тежки торби. Първо трябваше да се избави от тях. За щастие, в този момент маниакът приключи разговора с приятелите си. Те нещо му повториха, той кимна и оглеждайки се (без да забележи Лиза, която се беше скрила зад къщичката за игра на детската площадка), излезе от двора. Пътят беше чист, но Лиза не бързаше да се възползва. Притесняваха я приятелчетата му, с които той имаше толкова дълъг и обстоятелствен разговор. Тя се надяваше, че те също ще се разкарат, но клошарите се разположиха на детската площадка и явно нямаха намерение да си тръгват.
— Да вървят по дяволите! — въздъхна накрая Лиза. — Няма да ме изядат!
Клошарите не я изядоха. И даже не я последваха. Само я изпратиха с тежки мръснишки погледи.
— Какво е това, Божичко! — възкликна Лиза разтреперана, пускайки торбите направо на пода в антрето. — Какво са се лепнали за мен?! Не, трябва да отида в милицията още сега!
Лиза пи вода направо от чешмата — нямаше нито време, нито сили да я филтрира. Направи още един опит да се обади на леля си и след като се сблъска отново с нежеланието на Верунчик да разговаря с нея, се отправи към милицията. Клошарите ги нямаше на двора. Лиза въздъхна с облекчение.
Отиде в районния участък на милицията. По пътя й се стори, че мерна един от клошарите зад храстите, но не беше напълно сигурна. И тя престана да се оглежда за тях. Муцуните на всички подобни типове бяха едни и същи — мръсни, изпити и вонящи. Нищо чудно да ги объркаш.
Следовател Пятничко не беше там. Така не й вървеше. Наложи се Лиза да се обяснява с един от оперативните работници, който също беше участвал при огледа на тялото на нейния мъж. А той беше настроен към вдовицата твърде недоброжелателно. И най-лошото, че не криеше тази своя недоброжелателност.
— Какво става, на Вас все нещо Ви се случва? — подозрително я гледаше той, сякаш смяташе, че и убийството на Виталик, и нападението над нея на сексуалния маниак, и преследването на клошарите — са дело на собствените й нежни ръце. — Някак си е странно, госпожо!
— Но какво да направя?
— А аз какво мога да направя?
— Дайте ми охрана!
— На какво основание — изумено попита той. — Изнасилиха ли Ви? Заплашиха ли да Ви убият?
— Не.
— Ако са Ви изнасилили, подайте жалба.
— Не, всичко се размина.
— Тогава какво искате?
— Но можеше и да не се размине!
Оперативният не се вслуша в жалбите й.
— Вие, жените — заяви той — умеете изкусно да ни водите на каишка, нас мъжете! Изстисквате соковете ни до последна капка, а когато разберете, че няма какво повече да вземете, ни захвърляте!
Той така злобно я изгледа, че по гърба й сякаш полазиха множество мравки. И съвсем неочаквано за самата себе си тя попита: