Като премести поглед върху сражаващия се за нейната чест мъж, Лиза изумено ахна:
— Толя? Ти пък откъде се взе?
Но Толя нищо не й отговори. Естествено, в момента не му беше до нея. Той съсредоточено нанасяше удари и накрая числено превъзхождащият го противник падна духом и избяга. Толя тегли решителен ритник отзад на последния и едва тогава се обърна към Лиза.
— Как си? — запъхтян попита той, протягайки й ръка.
Лиза се вкопчи за тази твърда и сигурна длан и стана от пода.
— Нормално. Краката ми са цели.
— А иначе? Самата ти как си?
— Цяла съм, само че се изплаших много…
— От кого? От тези чакали? Какво има да им се боиш! Нали видя как избягаха от мен?
— От теб — да, но от мен… Знаеш ли, те се канеха да ме изнасилят.
Толя се усъмни:
— Едва ли, те нямат достатъчно сила за това. Отдавна са пропили здравето си.
— Не, ти не разбираш! Той ги е накарал!
— Кой?
— Маниакът! Този, вчерашният тип, когото ти напердаши!
Развълнувана и обезпокоена, че за пореден път няма да й повярват, Лиза припряно му разказа за разговора на маниака с клошарите, на който тя беше станала неволна свидетелка.
— Ама и работа-а! — проточи Толя, почесвайки се по тила. — Слушай, приятелко, ти да не си му сгазила лука на този тип?
— Та аз въобще не го познавам! Какво общо можем да имаме?!
— Тогава какво се е хванал за теб?
— Понятие си нямам!
— И в милицията ли не ти обърнаха внимание?
— Да!
Толя замълча.
— Знаеш ли какво — произнесе той накрая — не е ли по-добре да дойдеш засега при мен?
— Къде при теб?
— При мен, у дома.
Лиза се слиса.
— Не, не мога — изчерви се тя. — Как така изведнъж… да се преместя да живея при теб? Та ние сме почти непознати!
— Според мен, аз вече ти доказах, че може да ми се има доверие.
— Може. И все пак… не, ти не разбираш.
— Какво не разбирам?
— Ами… Ти си мъж, а аз жена.
Толя се засмя:
— А-а, значи това те притеснява. Глупавичката! Аз не те каня да се омъжваш за мен! Просто ти предлагам, докато всичко се уталожи, да поживееш при мен.
— Но…
— Жилището ми е голямо. Има две отделни стаи, едната без никакъв проблем ще отделя за теб. Ще бъдеш под мой надзор. Гарантирам ти, че нито един маниак няма да влезе в моята къща!
Лиза се замисли. След всичко, което й се бе случило тези дни, беше страшно да остава сама. Как щеше да живее сама вкъщи, след като я е страх даже във входа си да влезе? И през двора вече я е страх да минава. В това отношение милицията нямаше да й помогне. Оставаше само едно: да прибегне до помощта на Толя.
— Съгласна съм! — неочаквано за себе си му кимна с глава Лиза.
Какво ще загуби? В края на краищата, спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Ако сама не се погрижи за себе си, никой друг нямаше да го направи.
— Само трябва да си взема някои неща и да предупредя роднините си.
Лиза спомена роднините за всеки случай. След смъртта на Виталик роднина й беше останала само леля й. Но Верунчик упорито не се свързваше с нея. Така че, на практика Лиза нямаше кого да предупреждава.
И изведнъж се сети за Мариша.
— Ще се преместя да живея при Толя — каза тя, набирайки я по телефона.
— При Толя? Кой е този Толя?
— Вчера ти разказвах за него.
— Онова момче, което те спаси от маниака ли?
— Същият. Днес ме спаси за втори път.
— Отново ли от същия маниак?
— Този път от приятелчетата му.
— Приятелчета?
— Да, онзи негодник е наговорил клошарите от нашия двор да ме нападнат. Представяш ли си?
— Какъв отмъстителен маниак — разтревожи се Мариша. — Наистина, май за известно време трябва да поживееш на друго място.
— Именно.
— Само че, защо трябва да отиваш при този Толя? При мен също можеш да се устроиш не по-зле.
— А мъжът ти. Какво ще каже?
— Той ще си дойде след няколко дни, а и по-рано да се върне, нищо лошо няма да каже.
Лиза не вярваше, че проблемите й ще се решат толкова бързо.
— Не, засега ще поживея при Толя — отвърна тя.
— Е, ти си знаеш.
Мариша не се опита да възразява или да спори. Макар лично тя да предпочиташе Лиза да поживее при нея, а не при някакъв си там Толя.
— И що за човек е той? — замислено повдигна рамене Мариша. — Откъде се взе? Странно. Ох, наистина е странно.
И докато разсъждаваше, тя съсредоточено се взираше в телефона си, сякаш той можеше да й подскаже отговора на измъчващия я въпрос.
Глава 10
Лиза не се терзаеше от никакви съмнения. Тя смяташе, че постъпката й е правилна. Ще има свой личен бодигард! Ура! При това първокласен. Вече на два пъти Толя й беше демонстрирал на какво е способен и Лиза бе в истински възторг от неговите подвизи.