Принципно, беше възможно и така да е. Верунчик беше емоционално същество. Решила е и е тръгнала. На Лиза нищо друго не й оставаше, освен да приеме думите на Толя.
— Добре — промърмори тя. — Отивам да полегна за малко.
— Отивай, имаш нужда.
Като легна в уютните чаршафи, веднага щом главата й се докосна до меката и в същото време удобна възглавница, Лиза почувства, че заспива. Изпитото на обяд вино си казваше думата. То винаги й оказваше успокояващо и сънотворно въздействие. Без значение какво е — бяло, червено, леко или силно — всякакво вино. Всеки ферментирал гроздов сок незабавно я теглеше към леглото.
— Ще поспя час — прошепна си тя. — После ще видим.
Очите й се затвориха. И тя сладко заспа. Затова не видя как след около половин час в стаята влезе Толя. Известно време той стоя на вратата, разглеждайки момичето. По изражението на неговото лице беше трудно да се отгатне дали й се любува, или просто я гледа. След това се раздаде телефонен звън и Толя загрижено се метна към телефона, да не би Лиза да се събуди.
Тя така и не се събуди. Но нещо пречеше на съня й. Сега той не беше толкова дълбок. Лиза се обърна на другата страна и се опита да заспи отново, но дочу гласа на Толя:
— Да, спи. Спи като мармот. Пийна вино и се отцепи. Не, нищо не съм слагал във виното. Не е нужно да рискувам и без това се подлагам на голяма опасност, като я доведох в това жилище. Защо се подлагам на опасност ли? Нима не разбираш? Ако Светка разбере, че в нейно отсъствие не само аз живея тук, но и водя някакви чужди жени в апартамента на нейните клиенти, ще ми откъсне главата!
Макар и полусънена, Лиза се напрегна и започна да слуша по-внимателно.
— Аз и така съжалявам, че се хванах на въдицата ти — продължаваше да бучи Толя някъде иззад стената. — Ами, тя се влюби в мен. Да, доверява ми се. И какво по-нататък? Все едно не мога да се оженя за нея. Защо не мога? Много добре знаеш, защо не мога. Ами Светка?! Как ще й го обясня? Знаеш, че сме влюбени. Взаимно. И въобще, Светка е страхотна жена. И с пари! А тази? Бледа, слаба, ръцете и краката й стърчат в различни посоки. Кожа и кости! Няма за какво да се хванеш!
На това място Лиза окончателно се събуди. И тъй като всичко, което чу, беше толкова невероятно, че приличаше на сън, тя се ощипа по ръката и едва сдържа болезнения си стон. Ощипаното място на ръката я заболя и там веднага се образува червено петно. Значи не й се присънваше. Значи, наистина не спеше, а подслушваше разговора на Толя.
Но за какво говори той? И коя е тази Света? Какво общо има тя? Нима това не е жилището на Толя?
Въпросите бяха толкова много, че Лиза не намери никакъв отговор.
— По-добре слушай — подсказа тя на самата себе си. — Подслушвайки го, може доста, ако не и всичко да разбереш.
През това време Толя продължаваше да нарежда:
— Не, не те разбирам, нима това момиче струва толкова скъпо? Да? И колко? Каквооо? Колко казваш? Не вярвам! Тази мърла струва сто милиона? Та в нея няма нищо, на което да спреш погледа си. Ако тя имаше такива купища пари, първо би се привела в приличен вид. Щеше да си направи нови силиконови гърди, щеше да си префасонира физиономията, щеше да си удължи косата. Аз познавам жените, за тези неща те са големи майсторки.
Събеседникът продължаваше да втълпява нещо на Толя.
— Ааа — проточи Толя. — Ето каква била работата. Е, това променя нещата. Ще обясня всичко на Светка. Тя е умна жена, ще ме разбере. А ако не ме послуша, да върви, където й видят очите. С толкова пари аз ще си намеря сто жени, по-хубави и от Светка. Значи, казваш, че ми даваш десет процента. Да, съгласен съм. И още как! Толкова мангизи! Да, решено е. Да, съгласен съм. Да, ще се оженя. Какво? И питаш дали ще се съгласи? Та тя ще бъде щастлива! Аз вече на два пъти я спасявам от разбойници. И веднъж я извадих изпод колелата на един камион! Сега за нея аз съм герой номер едно! А ти знаеш как жените припадат по такива неща. Казвам ти, тя е влюбена в мен до уши!
В този момент изглежда Толя се усети, че говори твърде високо, защото Лиза дочу приближаващите му стъпки. Тя веднага зае отпусната поза, опитвайки се да скрие лицето си във възглавницата, за да не може Толя да отгатне по напрегнатото й изражение, че е будна и чува всяка негова дума.
Толя постоя малко на вратата.
— Не, сторило ми се е. Спи — произнесе в слушалката той. — Спи като пън. Ако трябва да съм честен, тя е невероятно момиче и ще ми бъде мъчно да се разделя с нея.
В гласа му се долови неподправена тъга, което накара Лиза горчиво да се усмихне. Това са мъжете! Ти им се доверяваш, а те го използват срещу теб! И Толя е един истински спасител! Ех, веднага трябваше да се досети, че с него нещата не са съвсем чисти. Не просто така през цялото време той беше обикалял около Лиза. Трябваше веднага да разбере, че той крои някакви планове. Такъв красавец като него нямаше как да се заинтересува от толкова неугледна жена като Лиза. Безкористно — няма да се заинтересува, а виж от нейните милиони — даже много би се заинтересувал.