— Сега и двамата са мъртви.
— Да, странно съвпадение. Изключително странно. И освен това този Толя… Откъде се появи?
— Просто се появи. И това е.
— Казваш ми, че те е спасил?
— Спаси ме! На два пъти! Не можеш да си представиш, колко беше романтично! Аз вече се прощавах с живота си, когато той се появяваше и ме спасяваше!
— Два пъти подред?!
— Да.
— Не ти ли се струва, че и това изглежда в не по-малка степен странно?
Сега, когато Мариша произнесе тези думи, Лиза и сама помисли, че да, действително е странно. Е, веднъж да спасиш момиче — случва се. Минавал е наблизо, видял е скандала, втурнал се е да помогне и я е спасил. Но и това е твърде съмнително. Та нали Толя, тя отлично беше видяла това, беше тръгнал в съвсем друга посока. А после изведнъж се оказа след Лиза. По каква причина?
— В началото той ми каза, че живее наблизо, а после ме заведе в жилището си, което се оказа, че се намира в другия край на града.
— И този апартамент всъщност не е негов, а на някаква Света?
— Но той живее там. Там имаше негови вещи, всякакви мъжки неща, крем за бръснене и самобръсначка в банята…
— Добре, да оставим засега този Толя на мира. Втория път пак ли той те спаси?
— Да, спаси ме! Той беше съвсем близо, когато тези отрепки ме нападнаха.
Мариша се намръщи:
— Доста необичайно поведение за тази категория хора. Обикновено те са тихи и изплашени. Самите те се боят от всички и не търсят излишни неприятности.
— Какво имаш предвид?
— Да нападат — не е тяхната стихия. При това младо, пълно със сили момиче. И то не с цел грабеж, за да се сдобият с пари за някоя бутилка, а с явни сексуални мотиви. Това са измислици! На такива хора, ако изобщо са им останали сили, им стигат само за това, да си намерят малко водка. Защо си им ти?
Лиза повдигна рамене.
— Струва ми се, че и двете нападения са нагласени — високо произнесе Мариша.
— От кого?
— Ти каза, че си видяла, как твоят маниак разговаря за нещо с пияниците, които после са те нападнали?
— Да.
— Мисля, че той ги е насъскал. Дал им е пари, за да те наплашат.
— Но защо?
— Засега не знам. Но знам кой ще ни разкаже за това.
— Кой?
— Маниакът, който те нападна. Трябва да го намерим и да поговорим с него.
Идеята не хареса на Лиза.
— Не искам да го търся! Не искам да разговарям с него! Мръсен изрод! И освен това ме е страх от него!
— Нали съм с теб!
— Все едно, страх ме е. Иначе не съм страхливка, но сега се боя.
— Лиза, ако ще продължаваш да се плашиш, ние никога няма да разнищим тази работа.
Лиза вдигна изпълнен с надежда поглед към своята приятелка:
— Имаш ли някакви идеи?
— Засега виждам две нишки. И трябва да тръгнем след тях.
— Цели две? И какви?
— Първо, твоята Верунчик.
— Но тя е изчезнала някъде — отчаяно разтвори ръце Лиза.
— Именно. Мисля, че трябва да отидем в нейния дом, да поговорим със съседите, да поразпитаме. Какво, как, защо? Не се случва просто така човек да се изпари. Винаги остават някакви следи, нещо, за което да се захванеш.
— А втората нишка?
— Втората нишка — за нея вече ти казах, твоят маниак. Смятам, че той не те е нападнал просто така.
— А как?
— Той е бил в заговор с Толя.
— А… Толя…
— С твоя Толя ще поговорим по-късно. Той е нашият последен коз — нашата печеливша карта. И ние сме длъжни да я изиграем майсторски. Засега ще се заемем с нещо по-дребно. С маниака и с Верунчик. И чак след като установим, че маниакът е бил в заговор с Толя, тогава ще отидем при този красавец и ще попитаме, внимателно ще го попитаме, какво въобще, по дяволите, става? Как ти се струва моят план?
Лиза мълчеше. Този план не предизвикаше в нея особен ентусиазъм. Тя предпочиташе някой да й поднесе престъпника върху чиния с тънка синя панделка, но беше ясно, че работата няма да се свърши сама. Ако искаше да намери убиеца на мъжа си и автора на всичките тези ужаси, които се случваха с нея в последно време, трябваше да се вземе в ръце. Трябваше да послуша енергичната Мариша.
— Планът не е лош и щом нямаш друг в резерва, то тогава… Оказа се, че Лиза говори на вятъра. Мариша отдавна беше изчезнала от кухнята. В антрето се чуваше нейния тропот и нетърпелив глас:
— Какво се заседя там? Идвай бързо! Сега всяка минута струва колкото цяло състояние. Ставай, квачке, тръбата зове за поход! Тръгваме!
Лиза въздъхна тежко и се надигна от мястото си. Тя не беше от тези, които обичат да порят вълните. Ако зависеше от нея, нямаше да бърза, но очевидно новата й приятелка знаеше какво върши. На Лиза й оставаше само да се подчини и да следва Мариша като малка лодчица след атомен ледоразбивач.