Белег между очите. Защо тази фраза на Мариша й се стори позната? Къде и кога я бе чувала, сега не можеше да си спомни. Но знаеше, че я беше чувала наскоро и някак си бе свързана с убийствата, които станаха с мъжа на Лиза и неговата любовница. Тези асоциации разтревожиха Мариша и тя се опита да научи повече от Нина.
— Какво Ви каза Верунчик? Кога има намерение да се върне?
— Каза ми, че няма да я има няколко дни. Даде ми ключа от апартамента си.
— Дала Ви е ключа?
— Да. Да Ви отворя ли, искате ли да влезете?
Лиза се зарадва и кимна утвърдително. Може би Верунчик й е оставила някаква обяснителна бележка. Нина им отвори вратата. Лиза прегледа навсякъде, но нищо не намери.
— Странно — произнесе тя.
— Кое е странното?
— Верунчик много забравя. Обикновено тя изписва купища подсещащи листчета и си ги лепи навсякъде, най-вече по вратата на хладилника. Виж колко много магнити има, специално си ги купуваше, за да й стигат за нейните „напомнянки“.
Наистина, върху хладилника имаше много магнитни фигурки. Весели насекоми, дебели лелки с големи цици, красиви цветя и смешни зверчета. Имаше магнити с имена и емблеми на градове, тях ги беше купувала по време на своите пътешествия. И така, магнитите си бяха на място, но ги нямаше именно тези листчета „напомнянки“, за които бяха предназначени същите тези магнити.
— Оставам с впечатлението, че леля ти съвсем съзнателно ги е махнала всичките.
— Не, подобна педантичност не й е присъща.
— Ако не го е направила тя, значи е някой друг.
— Кой?
— Тук в разговора се намеси Нина.
— Може да е този нейният, с белега на челото — заяви тя. — Те излязоха заедно от апартамента, аз ги срещнах на стълбището.
— Сетих се! — закрещя Мариша.
— Какво си се сетила?
— Сетих се, кой има белег между очите.
— И кой?
— Онзи мъж, който твоята съседка беше видяла да обикаля около вашия апартамент, където убиха Виталик. Помниш ли, следователят ни каза за това.
— Боже! — пребледня Лиза. — Точно така. Това са неговите отличителни белези — среден на ръст, средно телосложение и с белег на челото. Майчице! Какво излиза…? Той и Верунчик ли е пречукал?
Мариша не можеше нищо да отговори, но се разтревожи. Като отчете факта, че мъжът с белега на челото се е въртял около Виталик, а после него го намериха мъртъв с разцепена глава, не очакваше ли същата участ и бедната Верунчик? Но своите подозрения Мариша не изрече на глас. Нямаше смисъл да плаши и без това нещастната Лиза.
Вместо това тя се вкопчи в Нина.
— Каква кола караше той? Те в неговия дом ли са отишли или заедно са заминали някъде? Верунчик казала ли Ви е къде живее той? А как се казва? И откъде въобще се е появил?
Но Нина не знаеше отговорите на всички тези въпроси. Спомни си само, че в ръцете на Верунчик видяла сак с внушителни размери, вероятно пълен с дрехи. Нейният ухажор галантно го взел от ръцете й, докато Верунчик заключвала вратата.
— Дайте да й прегледаме нещата — неочаквано предложи Лиза. — По дрехите, които е взела със себе си, може би ще открием накъде са тръгнали.
Верунчик беше взела със себе най-различни неща. Нямаше я една от любимите й вечерни рокли, обувките с високи токчета към тази рокля и малката чантичка, обшита с перли. Всичко е ясно — щеше да има културна програма. Но освен роклята, липсваха и спортният й анцуг, дънките, тениски, няколко поли и един топъл пуловер.
— Нищо не разбирам. Къде ли са отишли? Къде може едновременно да носиш спортни дрехи и официална рокля?
— Може би са отишли на почивна станция?
Не успяха да измислят друго. Обискът в апартамента на Верунчик не даде никакви особени резултати. Лиза си призна това първа.
— Няма какво повече да търсим, само си губим времето.
Всички се съгласиха с нея.
— Нина, обадете ми се на всяка цена, ако Верунчик се появи! — обърна се с молба към съседката Лиза, докато стоеше на вратата и се прощаваше с нея.
Тя й обеща, като се закле. Момичетата не се съмняваха, че ще изпълни обещанието си. Независимо от вятърничавия си външен вид, Нина правеше впечатление на сериозен човек с ум в главата.
— А сега накъде? — Лиза разсеяно попита Мариша, когато излязоха на улицата.
— У вас! Ще се опитаме да намерим онзи маниак. А ако не успеем, ще проверим колата на мъжа ти. Тя все още стои пред вас, нали?
— Да, опелът е там. Мислех да го взема, когато тръгвах на пазар, но не знам защо не се реших.
— А трябваше — осъдително поклати глава Мариша. — Друг път да знаеш, че колата е вторият дом на мъжа и освен това е верен приятел за укриване на всякакви тайни. Много често именно в колата си те пазят всякакви дреболийки, които трябва да останат скрити от погледа на жените им.