— Кучешката сбирщина щеше да ви обкръжи и щеше да застави негодникът да избяга далеч.
След тази буренясала пустош, приятелките обиколиха още няколко подобни местенца — три заграждения с кофи за боклук, едно несанкционирано, но твърде добре известно на местните жители бунище, околните кръчми и няколко малки магазинчета. Не пропуснаха да си поприказват и с местните пияници.
Този контингент се оказа много приказлив. И след кратки разговори, момичетата се натъкнаха на една лелка със съвършено посиняло лице, която, след като изслуша описанието на белезите на маниака, възкликна:
— Ами това е Аркаша! За какво ви е притрябвал?
— Той ми обеща да свърши една работа — излъга Лиза.
— Каква, ако не е тайна?
— Да боядиса нещо вкъщи.
В отговор лелката започна да псува.
— Не си и помисляй да викаш за това Аркашка! — заяви тя. — Неговите ръце не от задника, ами изобщо не се знае откъде растат. Лентяй е. Здрав мъж, а през целия си живот и седмица не е работил.
— Откъде взима пари, за да живее?
— Питай ме нещо по-лесно. От разни места. Главно от своите жени.
— Взима пари от жени?
— Аха.
— И те му дават?
— Нека се опитат да не му дадат. Виждаш ли ме каква съм красавица?
— Е…
— Синините, виждаш ли? Това е работа на Аркашка.
— Той ли ви е пребил така? — ужаси се Лиза.
— Ти го казваш така — пребил! Не ме е пребил, а искаше пари. Може да се каже, вежливо ме помоли. Такъв му е маниерът на разговор с жените. Аз, глупачката, отначало не му давах, но когато ме насини, се наложи веднага да му дам. Само за да престане да ме удря и да се махне от дома ми. После като си тръгна, се наложи и ключалката на вратата да сменя, а това не е евтино удоволствие. Сега всичко струва много пари.
Бившата на Аркаша се оказа много разговорчива. Няколкото избити зъба не й попречиха активно да псува своя безсмислен живот и своето обкръжение.
— Но, Аркашка, ще ви кажа, е рядко животно. Прави се на важен! Вечно среден пръст показва — аз, виждате ли, не съм като вас. А с какво е по-добър? Не работи, живее на чужд гръб. И е алчен, алчен! Ето, в последно време се опаричи отнякъде, но никого от нас не почерпи за своя сметка. А самият той, вече втори ден от сутрин до вечер само се налива.
Приятелките научиха без никакъв труд адреса на Аркашка, на когото така му беше провървяло през последните няколко дни. Жената им го даде, но съвсем откровено ги предупреди:
— Не си мислете, че злепоставям Аркаша нарочно. Не съм злопаметна. Сама съм си виновна, след като се свързах с такъв козел. Предупреждавам ви съвсем човешки. Ще го наемете, но нито парите си, нито пода си ще видите боядисан. И вас ще ошушка и всичко ще пропие.
Аркаша се оказа точно там, където посочи неговата бивша ортачка. Вратата на неговото „жилище“ зееше отворена. В момента, в който момичета влязоха вътре, веднага разбраха защо е така. Нямаше какво да се вземе оттам. Направо нищо. Празно. Вътре топка можеш да риташ. С изключение на пияното тяло на хазаина, което хъркаше в средата на единствената стая, завито с някаква воняща вехтория, там имаше стар газов котлон, покрит с клеясал нагар от мазнина и сажди, олющена до желязо мивка със счупен течащ кран. Това беше всичко. Нямаше нищо друго. А, да! Имаше и вана! Напукана и пожълтяла, като зъбите на закоравял пушач на папируси „Беломор“.
— Ужас! — прошепна Лиза. — И той живее тук? В тези условия? Без телевизор и даже без креват?
Мариша само подсвирна. За какво му беше на един закоравял пияница креват, а за телевизор да не говорим? Всички тези удоволствия не можеха да заменят бутилката с водка.
— По-добре погледни това той ли е или не — нареди тя на Лиза.
Като се опита да превъзмогне отвращението си, момичето плахо се приближи до хъркащото тяло и повдигна дрипата от лицето му.
— Той е.
— Сигурна ли си?
— Той е! Убедена съм, че именно този тип ме нападна на кучешката площадка. Само че сега има синини по лицето, а тогава нямаше.
Известно време и Мариша разглеждаше пияницата. А после направи знак на Лиза да се дръпне встрани.
— Щом това е той, трябва да си поприказваме с него.
— Как?
— Е, съществуват много начини, за да направиш някого мек като памук. Но най-добрият е с камшик и захарче.
— Как така?
— Така. Тичай до магазина и купи бутилка от най-евтиното вино.
— А мезе?
— Този кавалер ще мине и без мезе.
Лиза се върна след десет минути. През това време не беше настъпила никаква промяна в обстановката. Пияницата още спеше. Мариша не се беше помръднала от мястото си. Подът в стаята беше мръсен и оплют с храчки до такава степен, че на нея й беше противно да направи дори и една крачка.